5 ЧЛЕННО СЕМЕЙСТВО ЖИВЕЕ В АДСКА МИЗЕРИЯ В КОПТОР В ЦЕНТЪРА НА ВАРНА - РЕПОРТАЖ

03/06/2013, 09:00

Александър Тодоров

Фото Румен Сарандев

Оцеляват със 120 лева на месец от инвалидната пенсия на дъщерята

Адът буквално е на земята за петчленно семейство от Варна. Преди няколко години 71-годишният Георги приел в дома си Бонка заедно с трите й деца. “Смилих се над тях, нямаха дом и ги прибрах при мен”, разказва мъжът.

Едно от децата на Бонка е 27-годишно момиче с тежка форма на мускулна атрофия. Фамилията живее в центъра на Варна, зад Стоматологията, в двуетажна съборетина. Наемът, който плащат, е 50 лева месечно, но дори и тази сума е непосилна за хората, които сами се определят като изстрадали клетници. Условията са покъртителни - без ток и вода, през зимата ситуацията ставала още по-трагична.

Петимата вадят стотинки от събиране на хартия и пластмаса и едва успяват да свържат двата края. “От тая работа и за хляб не стига почти”, казва Георги, а Бонка бърза да допълни, че преживяват само благодарение на добри съседи. “Носят ни по някое парче хляб, помагат, благодарни сме им”, казва Георги. Основният проблем на фамилията е липсата на жилище, от общината постоянно отказвали да им осигурят такова.

“50 молби сме пуснали, дори и до София сме писали”, припомня си Бонка. И ако някой си мисли, че децата на Бонка не ходят на училище, то истината е коренно различна. Основното желание на 57-годишната жена е нейните момчета - в 6-и и 9-и клас, да получат дипломи. “Вчера по-малкият получи четворка, два часа плака”, казва Георги, който също е на мнение, че децата трябва да се образоват.

“Ако трябва, ще спим на улицата, но момчетата ще учат”, заковава той. Всъщност е доста трудно човек да си представи как може тийнейджърите да живеят в такива условия, още по-малко да учат или пък да бъдат отличници. “Гледат от другите деца телефони и дрехи. На нас ни е трудно дори за закуска да им даваме”, почти през сълзи обяснява 71-годишният мъж, който не получава и пенсия. Спътницата му в живота, по думите й, също не получава стотинка, въпреки че дълги години е работила като растениевъд.

“120 лева месечно получаваме. Това е пенсията за инвалидност на моята 27-годишна дъщеря”, казва жената. Момичето, с искрящи от надежда очи, заболява още на годинка, а според нейната майка-вдовица причина за болестта е станала аварията в Чернобил. “Така казаха лекарите”, отсича тя. Болката в думите й е твърде лесно доловима, а смразяващите условия на живот допълнително правят картината като извадена от ада. Все пак децата не остават гладни. Открихме семейството точно по обяд, а Бонка бе сложила масата.

“Гладни и жадни не ги оставяме - картофки и боб, това е”, описва менюто Георги. Фамилията все пак не е загубила надежда, въпреки че до месец трябва да напусне жилището заради строежа на кооперация на нейното място.

“Надяваме се всеки момент да ни одобрят от общината и да ни осигурят жилище. Разберете ни, вижте ни, ние не сме оставили децата си, не сме ги спрели от училище, но сме крайно нуждаещи се”, бърза с тези думи да ни изпрати Бонка, за да нахрани 27-годишното момиче.

“Живеем в най-долното положение”, отсича на изпроводяк 71-годишният Георги и прошепва, че не иска да напусне този свят, преди да види двете момчета завършили средното си образование.