Спасител: Ако наземната линейка се забави, хеликоптерът не може самостоятелно да излети, за да помогне

26/06/2026, 07:35

Кадър Нова телевизия

Фаталната катастрофа на автомагистрала „Тракия“, при която загинаха трима души, сред които две деца от школата на „Славия“, отново постави въпроса за ефективността на Системата за спешна медицинска помощ по въздух (HEMS) в България. При инцидента тир навлезе в насрещното движение край Ямбол и удари лек автомобил. Загина и бащата на едното от децата, а треньор и съпругата му бяха тежко ранени. Жената беше транспортирана едва на следващия ден с медицински хеликоптер от болницата в Ямбол до лечебно заведение в Пловдив.

Дългогодишният планински спасител Красимир Стоянов обясни в студиото на „Здравей, България”, че в конкретния случай с трагедията на "Тракия" има медицински казус. По думите му действащият регламент за използване на въздушните линейки у нас не позволява те да изпълняват основната си функция - да достигат възможно най-бързо до мястото на тежки инциденти.

„Има медицински стандарт, според който първо пристига наземната линейка, тя прави преценка и едва тогава чрез телефон 112 се задейства Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха. Това важи за всички случаи, дори когато инцидентът е на трудно достъпно място. От наша гледна точка този стандарт трябва да бъде променен“, подчерта той.

По думите му именно това изискване обезсмисля системата HEMS. „Къде е бързодействието? Няма го. Текат минути в комуникация между различните центрове, през това време машината се подготвя за полет, а при тежки травми всяка минута е решаваща“, категоричен е Стоянов.

Той подчерта, че при катастрофата край Ямбол хеликоптерът в Сливен е бил в непосредствена близост до мястото на инцидента. „Машината е на полетно разстояние от три до пет минути. Магистралата е била отцепена и е имало достатъчно място хеликоптерът да кацне директно на пътното платно. Това обаче не се прави, защото такива мисии не се изпълняват“, заяви той.

Според него медицинският екип на въздушната линейка е достатъчно квалифициран, за да започне животоспасяващи действия още на място. Той уточни, че към момента в България няма практика медицински хеликоптер да бъде изпращан като първи екип при тежки катастрофи по автомагистралите. „Доколкото ми е известно, първични мисии на магистрала в България няма. Ако наземната линейка се забави, хеликоптерът не може самостоятелно да излети, за да помогне“, категоричен е Стоянов.

По думите му пилотите получават сигнала за инцидента в реално време, но чакат разрешение след оценката на наземния екип. „Пилотите виждат сигнала на монитор и започват подготовка за полет. След това сигналът може да бъде отменен и те остават на земята. В конкретния случай линейката е преценила, че няма необходимост от въздушен транспорт до мястото на катастрофата“, каза Стоянов.

Той обърна внимание и на факта, че пострадалата жена е била транспортирана с хеликоптер едва ден след катастрофата. „Вместо на следващия ден да я превозвате със същия хеликоптер от Ямбол до Пловдив, това можеше да стане още от мястото на инцидента“, заяви той.

Според него промяната зависи от Министерството на здравеопазването. „Регламентът трябва да бъде променен. Здравното министерство носи отговорност за организацията на спешната медицинска помощ и именно там трябва да се вземе това решение“, каза той.

И допълни: „Разполагаме с повече машини, но все още има проблеми с пилотите и с базите. Хеликоптерите трябваше да бъдат шест плюс два резервни, а в момента напълно изградени бази има основно в Сливен и София“.