Иван Анчев: Целта на хибридните атаки е да се внуши недоверие към правителствата

06/09/2026, 20:31

Кадър bTV

Докато много европейци почиваха през август, на континента се случиха поредица от инциденти около военни предприятия, критична инфраструктура и логистични обекти. Не може да се направи заключение, че всички те са саботажи или че са свързани помежду си. В част от случаите обаче властите вече разследват умишлени действия и възможна намеса на чужди разузнавателни служби.

Един от най-сериозните случаи е в Германия. На 4 август на летище „Лайпциг/Хале“ е открит дрон с експлозиви. Летището е ключов логистичен център за НАТО и Украйна. След близо месец разследване, на 1 септември германското правителство официално обвини Русия за опита за атака. Москва отрича.

В България, край Трявна, на 10 август пожар и последвали взривове унищожиха склад на оръжейната компания „ЕМКО“. Прокуратурата разглежда различни версии, включително умишлено предизвикване на пожара. От МВР обаче заявиха, че до момента няма доказателства за чужда намеса.

Няколко дни по-късно, на 13 август, пожар и мощна експлозия избухнаха в завода на KNDS Ammo Italy край италианския град Колеферо, близо до Рим. Предприятието произвежда средно- и едрокалибрени боеприпаси. Инцидентът предизвика подозрения за възможен саботаж, но италианските власти не откриха данни за руска намеса, а прокуратурата изключи версията за саботаж.

На 20 август в Черно море, на няколкостотин метра от стратегическия газов проект „Neptun Deep“, румънските сили откриха морски дрон с експлозиви и го унищожиха. Украйна потвърди, че дронът не е неин. Президентът на Румъния Никушор Дан обвини Русия, но министърът на отбраната не посочи произхода на дрона.

В Полша също беше регистриран сериозен инцидент. На 31 август пожар избухна във фабрика на WB Electronics в Скаржиско-Каменна – най-голямата частна отбранителна компания в страната и производител на военни дронове. В този случай властите са категорични, че пожарът е предизвикан умишлено чрез устройство със запалими материали. Прокуратурата разследва случая като терористично престъпление и проверява възможно участие на чуждо разузнаване.

В Дания на 3 септември контраразузнаването съобщи, че Русия се опитва да вербува датски граждани, включително чрез социални мрежи и гейминг платформи. Целта, според службите, е те да бъдат използвани за задачи, свързани с чувствителна инфраструктура и предприятия от отбранителната индустрия.

Същия ден в Германия, в Мюнхен, самоделни запалителни устройства бяха хвърлени край централата на Rohde & Schwarz – компания, която произвежда, наред с други продукти, радари и системи за откриване и заглушаване на дронове.

Първоначално по случая бяха задържани двама български граждани. В петък германските власти задържаха и трети българин във връзка с разследването. До момента обаче няма установена руска връзка.

Поредицата от случаи засилва тревогите в Европа за възможни саботажи и хибридни операции срещу стратегически обекти. Въпреки това към момента няма доказателства, че всички инциденти са част от една обща и координирана кампания.

На този фон експертът по национална сигурност Иван Анчев коментира в предаването "120 минути" има ли общ модел зад тези инциденти, как се извършват подобни хибридни операции и доколко България е подготвена да реагира.

Сходните инциденти, регистрирани в различни части на Европа, могат да се разглеждат като част от модел на хибридни и асиметрични атаки, чиято основна цел е да бъде подкопано доверието на гражданите в собствените им правителства, заяви експертът.

По думите му властите трябва да бъдат изключително внимателни, когато посочват евентуални извършители, тъй като става дума за сериозни действия. Според него обаче в случая с инцидента на летището в Лайпциг-Хале германските власти разполагат с достатъчно сериозни доказателства, за да посочат Русия.

„Доказателствата са за предумисъл, за предварително подготвено действие“, посочи Анчев.

Той даде като пример откритата антена в непосредствена близост до самолетите и подземно съоръжение от типа на землянка край Мерзебург. Според него това говори за предварителна подготовка, а не за самодейно действие.

Анчев посочи и самоличността на двама души, за които по думите му е установено, че са свързани със случая. Единият е беларуски гражданин, влязъл в Шенгенското пространство с италианска виза, издадена в Минск. Другият е гражданин на Латвия.

Според експерта подобен профил се вписва в модел, използван от руските специални служби – вербуване на хора, които не са оперативни агенти на самите разузнавателни структури.

„Това са лица, които са под някаква форма вербувани, под някаква форма привлечени. Може да бъдат привлечени на финансова основа, може да бъдат привлечени на някаква друга зависимост, включително и идеологическа“, каза Анчев.

По думите му използването на местни граждани е удобен подход, тъй като така службите не рискуват собствените си оперативни кадри.

Анчев даде за пример и случая с българските граждани, арестувани във Великобритания по шпионския скандал, като посочи, че според него подобни операции могат да бъдат организирани чрез посредници, а не директно от оперативни офицери.

„Ти имаш на терен хора, които ще свършат нещо, което на теб ти е необходимо, съответно на разузнавателна служба“, каза експертът.

Той подчерта, че в някои случаи вербуваните дори могат да смятат, че работят в полза на друга организация. Като пример посочи твърденията на част от българските граждани, че са мислели, че работят в полза на Интерпол.

Според Иван Анчев основната цел на подобни действия не е непременно да бъде нанесен голям материален удар, а да бъде създадено усещане за несигурност.

„На първо място това е всяването на дълбоко недоверие от страна на гражданите към собствените правителства“, заяви той.

Като примери той посочи инциденти със самолети и дронове по летища, самозапалващи се пратки, прекъсване на интернет или на енергийна инфраструктура.

„Когато ти видиш, че започват да гърмят самолети по летищата, когато започват да се появяват някакви самозапалващи се пратки, когато ти се прекъсва интернет или някаква друга енергийна структура, ти започваш да се питаш: „За Бога, какво става? Какво прави това правителство, как ни пази?“, каза Анчев.

По думите му именно това е целта на малките по обем терористични, хибридни и асиметрични атаки – да бъде подкопано доверието на обществото към властта.

Анчев коментира и позицията на българските власти след взрива в склад на „ЕМКО“ край тревненското село Белица.

Той разкритикува изказването на министър Иван Демерджиев, че няма данни за външна намеса.

„Не може да се каже веднага – на петата минута или на втория час, че, видиш ли, няма външна намеса“, заяви Анчев.

Според него по-коректната позиция в подобна ситуация е да се заяви, че се разследват всички версии. Експертът посочи, че впоследствие са били изготвени седем различни експертно-технически експертизи, включително химическа и пожарна.

Експертът коментира и откритите елементи на система за GPS заглушаване край ресторант в столичния квартал „Драгалевци“.

Анчев, който е бил заместник-министър на вътрешните работи в служебен кабинет, постави под съмнение възможността подобна система да влияе на летище „Васил Левски“ от разстояние около 10 километра.

По думите му професионалната противодронна защита е сложна система и не се свежда единствено до използването на оръжие за сваляне на дронове.

„Противодействието на дроновете е една много сложна система, която не е само да насочиш някакъв тип пушка. Те се движат с различни скорости, има различни видове“, обясни той.

По думите му разстоянието между Драгалевци и летище „Васил Левски“ е около 10 километра по права линия.

„Тоест какъв трябва да бъде този заглушител? Той ще има неимоверно излъчване и ще бъде опасен за всички хора, които са в периметър повече от един километър, даже много повече, за да може да влияе върху летище София“, каза Анчев.

Анчев постави под въпрос и начина, по който е била организирана операцията на място.

Той посочи информацията, че служители на Комисията за регулиране на съобщенията са пристигнали на мястото около 30 минути преди полицията, за да извършат замервания, след което са се обърнали към ДАНС.

„Една операция, когато се цели да се хване нещо на място, не се прави по този начин“, заяви Анчев.

По думите му при подобна операция всички участващи структури трябва да действат координирано и едновременно.

„Всички сили и средства – полиция, ДАНС, КРС, барети, ако трябва – влизат по едно и също време. Обезпечават се задните входове“, обясни той.

Според него участниците в подобна операция трябва предварително да бъдат събрани на едно място, а телефоните им да бъдат иззети, за да се предотврати изтичане на информация.