38 години от аварията в Чернобил

Дата: 26/04, 00:18

снимка: Carl Montgomery, Уикипедия

В този свеж априлски ден се навършват 38 години от една от най-големите трагедии в човешката история - аварията в АЕЦ "Чернобил". На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на централата.

Последствията са огромни – от радиационно заразяване пострадват 19 руски региона - почти 60 хил. кв. км, с население 2,6 млн. души.

Засегнати са 12 области в Украйна с площ 50 хил. кв. км; както и 46,5 хил. кв. км от територията на Беларус. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Чернобилската авария обикновено се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е сред 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Днес се навършват 38 години от най-тежката авария в атомна електроцентрала в историята на човечеството.

На 26 април 1986 г. при планирано спиране на Четвърти блок от АЕЦ "Чернобил", на територията на тогавашната Украинска съветска социалистическа република, избухва взрив в реактор тип РБМК-1000.

На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 кв. км от територията на тогавашния Съветски съюз, най-вече в сегашна Украйна, но и в Русия и Беларус.

Общо над 600 000 души участват в ликвидирането на последиците от най-тежката катастрофа в историята на атомната енергетика. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават инвалиди.

От 30-километровата зона в радиус от АЕЦ "Чернобил" са евакуирани около 115 000 души.

По-късно Михаил Горбачов казва, че според него Чернобил е бил един от главните пирони в ковчега на Съветския съюз, който в крайна сметка рухна през 1991 г.

Според доклад на "Грийнпийс", разпространен преди годишнината, като се позовава на беларуско изследване, смъртните случаи от ракови заболявания в резултат на аварията са 115 000, доста повече от данните на Световната здравна организация, която ги оценява на 9000.

България се нарежда на осмо място по степен на замърсяване сред страните от засегнатия регион. Заради информационното затъмнение, спуснато от Политбюро през 1986 г., нашата страна заема първо място по ефективна доза облъчване на населението в Европа. За хората от високите етажи на властта са взети специални мерки срещу радиоактивните замърсявания, но обикновеният българин не е получил предупреждение. Дори напротив.

На манифеста по случай първи май под капките на радиационния дъжд тържествува трудеща се София. А децата, вместо да бъдат прибрани вкъщи, спокойно се разхождат по улиците.

В телевизионно интервю бившият шеф на Националната следствена служба Ангел Александров споделя, че в първите дни на месец май в планинските и полските райони най-малките, които пият единствено мляко, за двайсет дни са погълнали количества радиация, надвишаващи нормата за радиоактивна защита тринайсет пъти. Той твърди още, че на четвърти май, когато докладват на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: "Ще си мълчим.“

26 април е доста драматична дата като цяло. На този ден през 1933 г. например е създадено Гестапо - тайната полиция на нацистка Германия. Четири години по-късно е бомбардиран испанският град Герника - трагедия, обезсмъртена от Пабло Пикасо в една от най-прочутите му картини. През 1942 г. Манджурия преживява най-тежкия минен инцидент в историята - загиват 1549 души. През 1999 г. хиляди компютри са поразени от вируса Чернобил. На тази дата е роден и Чарлз Франсис Рихтер - човекът, който измисля най-използваната скала за измерване на земетръси в света. Впрочем запознайте се сами със събитията от датата.

Събития

1336 г. — Франческо Петрарка изкачва връх Ванту — символичен рожден ден на алпинизма.
1802 г. — Наполеон Бонапарт подписва обща амнистия, която позволява на около 1000 от най-видните емигранти от Френската революция да се върнат във Франция.
1933 г. — Създадено е Гестапо — официалната тайна полиция на Нацистка Германия.
1937 г. — Гражданска война в Испания: Испанският баски град Герника е бомбардиран от самолети на Луфтвафе, изпратени от Хитлер в помощ на Франсиско Франко.
1941 г. — В Любляна е създаден Освободителен фронт на словенския народ.
1942 г. — При експлозия в мина в Манджурия (Китай) загиват 1549 миньори — най-тежкият минен инцидент в света.
1949 г. — В Москва започва първата сесия на СИВ.
1954 г. — Започва Женевската конференция, опит да се възстанови мирът в Индокитай и Корея.
1962 г. — Космическият кораб Рейнджър 4 на НАСА се разбива в Луната.
1962 г. — В космоса е изстрелян първият международен (англо-американски) спътник „Ариел“.
1964 г. — Танганайка и Занзибар се обединяват в обща държава — Танзания.
1978 г. — Започва гражданската война в Афганистан.
1986 г. — Чернобилска авария: Четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се запалва, което е най-голямата ядрена авария в света.
1990 г. — Регистрирано е Движението за права и свободи.
1991 г. — Основан е футболният отбор Ф91 Дюделанж от Люксембург.
1994 г. — В Южна Африка се провеждат първите многорасови избори.
1999 г. — Хиляди компютри в света са поразени от компютърния вирус Чернобил.
2000 г. — По инициатива на министър-председателя Иван Костов започва Българският Великден.
2002 г. — 19-годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива.
2005 г. — Под международен натиск, Сирия изтегля последните си 14 000 войници от Ливан, с което се слага край на 29-годишната военна доминация над страната.