Захари Стоянов е един от главните двигатели на Съединението

06/09/2026, 09:28

Кадър бТВ

Не можем да говорим за Съединението, без да споменем името на Захари Стоянов – революционер, журналист, човекът, описал всички събития от Априлското въстание и продължил да пише историята на България.

Преди да остане в историята като един от главните двигатели на Съединението, Захари Стоянов вече е минал през революцията. Преживял е Априлското въстание и е започнал да записва историята на хората, с които е делил тази борба.

През 1885 година обаче пред него стои друга задача. България вече е свободна, но Берлинският договор я е оставил разделена, а Източна Румелия продължава да съществува отделно от Княжеството.

Този път Захари Стоянов няма само да описва историята – той я пише.

В началото на 1885 г. около идеята започват да се събират хора с революционен опит. На 10 февруари в Пловдив е създаден Българският таен централен революционен комитет, а начело застава Захари Стоянов.

Той знае, че едно такова събитие като Съединението няма да бъде възможно само с тайни събрания, а трябва да се стигне и до хората. Така се появява вестник „Борба“.

Първият му брой излиза на 28 май 1885 година. Това е първият самостоятелен вестник на Захари Стоянов и неофициалният печатен орган на комитета.

На страниците му Съединението вече не е идея, за която се говори само зад затворени врати. Захари пише остро, влиза в политически спорове и открито агитира за обединението на Княжество България и Източна Румелия.

Вестникът има само 15 броя, като последният е отпечатан на 4 септември – само два дни преди Съединението.

След това „Борба“ повече не излиза. Вестникът е създаден за една конкретна кауза, която е постигната.

Самият Захари обаче не остава зад печатарската машина. Като председател на комитета той участва в подготовката на акцията и в изграждането на мрежата, която трябва да я направи възможна.

Под негово ръководство движението постепенно се насочва към една непосредствена цел – Съединението. Негов е и текстът на възванието, с което актът е обявен пред българите.

Повече от век по-късно фамилната връзка със Захари Стоянов продължава през потомците на неговите братя.

Храбър Стоянов е внук на най-малкия брат на Захари Стоянов – Вичо. Храбър обаче израства без преки спомени от дядо си, а в семейството не се пази някаква непозната история за Захари, различна от онази, която вече е останала в книгите.

Дори в училище Храбър дълго време не казва на никого за родствената си връзка с него.

„Направих го някъде, когато вече бях в гимназията. Когато, така да се каже, по-интензивно изучавахме тези големи наши писатели и поети. Но по това време аз никакви изяви не правех за това, че имам някаква връзка, и никой в училище, в това число и моята преподавателка по български език, не знаеше, че имам връзка с тях“, казва инж. Храбър Стоянов, потомък на Захари Стоянов.

За него родството само по себе си не е причина едно име да бъде почитано. Причината, казва Храбър, са делата, които остават след човека.

А при Захари Стоянов те трудно могат да бъдат събрани само в едно определение – революционер, писател, журналист, политик.

„Ами трябва да се почита всеки, както го оценява, според това, което той е свършил, според делата му. И аз мисля, че неговите дела са достойни за почит и уважение“, посочва инж. Храбър Стоянов.

Именно желанието едно от тези имена да остане видимо и за следващите поколения години по-късно отвежда Храбър Стоянов до друга идея. Иска в родния си Пазарджик да се изгради паметник, с който да се отдаде почит на великия българин.

„Ами в главата ми се въртеше от известно време една мисъл и едно желание да направя нещо в почит на Захари. Някакъв барелеф или по-малък паметник. И така вътре в мен зрееше тази идея“, споделя Храбър Стоянов.

Така замисълът за малък знак постепенно се превръща в проект за паметник, а около него е създаден организационен комитет.

„Храбър Стоянов и архитект Танков споделиха с мен техните намерения. На мен също ми допадна идеята за Захари Стоянов. Знаем всички много какво представлява, каква дейност е имал и затова се присъединих към тях. И решихме заедно тримата да направим един организационен комитет, да съберем средства и да построим този паметник“, казва събеседникът.

Оказва се, че точно събирането на средствата е най-лесната част от заданието.

„И с дарения на хората от всички организации се включиха с голямо желание. Фактически работата по паметника беше лесна, защото много хора желаеха това да стане и се включваха. Строителни фирми се включиха с работа безвъзмездно срещу материали. Материалите се продаваха – само като се разбираше, че е за паметника на Захари Стоянов, фирмите правеха възможно най-големите отстъпки“, посочва събеседникът.

„Той всъщност е олицетворение на българския народ – от един прост, неграмотен и да не кажем прост, полуграмотен овчар, до председател на Народното събрание, до журналист, до писател. Нали това е всъщност събуждането на народа и безкрайната енергия, която се съдържа в него, и той е олицетворение. В Пазарджик има доста паметници на войводи, на четници и революционери, на просветители. Но ние нямахме паметник на будител, какъвто е фактически Захари Стоянов“, казва арх. Кръстьо Танков.

Мястото и самият паметник събират в едно различните лица на Захари Стоянов – човек, който превръща перото в част от подготовката на едно политическо действие.

Може би затова и вестник „Борба“ се превръща в символ. Ако Захари Стоянов остава в историята с безброй написани страници, то след тези 15 историята на цяла една държава продължава по различен начин.