Експерт: България не знае какво иска да постигне за децата си

04/05/2026, 16:05

Кадър Нова нюз

За 15-а поредна година Национална мрежа за децата изготви доклада „Бележник 2026”. Той дава оценка на напредъка на държавните политики за деца и конкретни препоръки. Какви са основните изводи от доклада, какво може да бъде направено и защо по някои политики все още няма напредък? Темата коментира Мария Брестничка в „Обедния информационен блок на Nova News”.

Тя обясни, че „Бележник 2026” разглежда целия период от 15 години.

„Най-важният извод е, че има конкретни усилия, които са положени, но за жалост те рядко „общуват” помежду си, рядко са в синхрон и това всъщност води до една доста разпокъсана политика за децата”, коментира Брестничка.

По думите ѝ няма механизъм, който да обединява различните секторни политики.

„България не знае какво иска да постигне за децата си. Вече седма година липсва национална стратегия за детето. Това е нещо, което българската държава е задължена да приеме. Това не е просто документ на хартия, а визия”, обясни Брестничка.

Именно липсата на тази стратегия води до разпокъсаност на системите, смята тя. И даде и пример за липсата на синхрон в системите - ако един социален работник напусне, за да стане учител, вече няма кой да работи с тези деца, които са в най-уязвима ситуация.

Съществени проблеми имало във всяка една от системите по отделно.

„Например никой в българската държава не може да отговори на въпроса колко са децата жертви на насилие. Продължава да липсва така наречената реформа в детското правосъдие и продължаваме да наказваме деца за неща, за които не се наказват дори и възрастни - например за бягство от вкъщи”, обясни Брестничка.

3,21 – оценката за детското здравеопазване

Брестничка посочи като голям проблем намаляващият брой на педиатрите. „На голямата кадрова криза в детското здравеопазване нито един състав на Министерството на здравеопазването не успява да даде отговор”, каза Брестничка.

А изграждането на детска болница трябва да престанем да го гледаме само като изграждане на сграда. „Въпросът е да не се окажем накрая с една много скъпа, лъскава сграда, в която няма кой да работи”, обясни Брестничка.

3,17 – оценката за образованието

Експертката припомни, че през 2016 година е приет Законът за предучилищното и училищното образование, който въвежда нова философия в образователната система - детето е личност, с която трябва да се работи, за да развие компетентности и да стане пълноценен възрастен.

„Образователната система е натоварена с огромни очаквания. Очакваме от учителите да решат всички проблеми на детето. Това не е възможно! Образователната система може да го направи само в координация със социалната система и със здравеопазването там, където е необходимо”, каза Брестничка.

Тук отново проличавала липсата на координация между системите.

2,96 – оценката за благосъстоянието на децата

„Децата в риск от бедност днес са повече, отколкото преди 15 години. Основната политика на държавата през този период е насочена към даване на помощи. Само че детската бедност не е просто липса на пари — тя е липса на достъп до услуги. Ако живея в бедност, за мен е по-трудно да ходя на училище, да получа здравна грижа и да си купя предписаните лекарства”, обясни Брестничка.

Допълнително понякога действията на държавата дори задълбочават проблема. Тя припомни събарянето на сградите в столичния квартал „Захарна фабрика“ и отбеляза, че тогава не е имало решение за децата от тези постройки.

„Такива примери показват как деца отпадат от училище, а някои дори стават жертва на трафик”, каза Брестничка.

3,62 – оценката за детско правосъдие

От Националната мрежа за децата отбелязват като положителна промяна разкриването на т.нар. „сини стаи” за щадящо изслушване на деца. Брестничка обаче отбеляза, че при наказанията все още се използва близо 70-годишен закон.