Защо да ходим в храма


Дата: 30/11, 16:27

снимка: Лопушански манастир

Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.

С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.

--------------

Всеки от нас има познати и даже и роднини, които гледат с недоумение на нашите събирания в храма. На техните лица е изписано дълбоко неразбиране. Понякога то се излива в думите: „Е, добре, увлякал си се във вярата. Но защо е нужно да ходиш непрекъснато в храма, да си губиш времето? Ето аз например също съм вярваща. Но аз вярвам с душата си. Бог е в душата ми и не ми трябват никакви външни ритуали.” 

 

Да си спомним думите на руския сатирик Михаил Задорнов: „За общуването ми с Бога не са ми нужни никакви посредници!” Как да обясним на такива хора нашето поведение? Ако думите „Бог е вътре в мен” бяха казани от преподобния Серафим Саровски или друг светец- те биха имали стойност, понеже биха били честно свидетелство за плодовете на техния подвиг.

 

Ако пустиник бе казал, че се е приучил към непрестанна вътрешна молитва и поради това отдалечеността му от храма, който посещава рядко, за него вече не е чувствителна – в такива уста тези думи биха били също оправдани. Но когато тези думи чуваме от нашите познати имаме право да ги помолим да ни разкажат как имено изживяват присъствието на Бога във душите си? Какви плодове от даровете на Духа чувстват в себе си, които са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост, милосърдие, вяра, въздържание /Гал. 5:22-23/.Притежават ли тези чувства? Не свойства на характера, а дарове на плода на духа, защото дар е това, което преди не е имало у нас, но при духовното раждане е влязло в живота ни, обновило ни е.

 

Ето това е „Божието присъствие”, а не обичайните човешки качества ” усещане за красота, хармония, съвест, човешка благосклонност. Само когато Бог, Творецът на Вселената влезе и присъства в нашия живот, ние се раждаме духовно и придобиваме плодовете на Духа. Значи е възможно и да се объркаме и да отъждествим вярата в Бог с присъствието на Бог в нашия живот? Но да проверим и каква е и вярата ни, защото вярата не е просто пасивно съгласие: „е, добре, съгласен, че там има Нещо такова…” Вярата е стремеж да се окаже истина това, което е решила да обикне душата… Вярата е действие. Тя е стремеж към това, което вече предчувства, но още не е станало очевидност.

 

Стремеж към това, което вече се е докоснало до живота ни, хвърлило е в него своя отблясък, но още не е влязло в него всецяло… Вярата е желание на новия опит. Не може да обичаме, без да проявяваме любовта си, баз да правим каквито и да е движения към любимия човек. Така че не е възможно да вярваме, без да проявяваме вярата си във външни действия. Розата, която подарявават на любимата, сама по себе си не й е нужна. Това цвете за нея е скъпо не със своята собствена красота, а с отблясъка, вложен в нея от любовта на човека, който я е подарил. Купените цветя и подарените цветя оживяват стаята по съвсем различен начин. Ако човек твърди, че обича някого, но не прави нищо в имато на любовта си: не търси срещи, нищо не подарява, не отделя време за общуване, не жертва нищо – значи той просто се хвали, че и той обича. И така тези, които твърдят, че „Бог е в душите им” – какво сте сторили, за да очистите душата си за това дивно Посещение?

 

Какво сте  изменили в себе си от тази среща с Бога? Обикнахте ли Този, Когото сте срещнали? И какво правите за тази любов? Ако тези въпроси ви хвърлят в недоумяващо мълчание, то не се смятайте за надминали тези тези, които правят поне нещо за да пребивават с Бога! Вечно стоящите – не презирате вървящите, дори ако те се препъват! Тези въпроси може да се зададат на този, който оправдава своята леност чрез мнимата си „духовност”. Но нали и за нас самите е важно да осъзнаем защо ходим в храма. Да послушаме проповед? За това днес е достатъчно да се включи радиото или телевизията. Да се помолим? Може да се молим навсякъде и по всяко време. Освен това, именно такъв е съветът на ап. Павел: „Молете се непрестанно”. Да принесем пожертвование? Но днес са много събирачите на дарения и по улиците. Да дадем бележка с име за помен? Можем да я предадем и по познати. Да запалим свещ? Можем да я поставим и пред домашната икона. Ами тогава защо ходим в храма? Още повече, някои хора казват, че ако искат да се помолят, те отиват в гората, в парка, край реката или морето, и там, в Богоиздигнатия  неръкотворен храм, за тях е по-лесно да усетят величието на Твореца и да го възславят. Защо ни е, казват те, от безкрайния Храм да влизаме под тесните сводове на ръкотворния Храм.

 

      „Син Чевеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина” /Матей 20:28/.

     Бог чрез Смоята сила, Своята енергишя поддържа съществуването на Вселената. И Неговата безкрайна мощ ни най-малко не намаляна от това. И по тази причина не се нуждае от презареждане от страна на хората. Поради това библейските жертвоприношения са нужни не на Бога, а на хората. Хората трябва да се научат просто да бъдат благодарни. Хората трябва да се научат поне част от своя живот, от имуществото си и от времето си да умеят да отделят от себе си и да предложат пред лицето на Господа. И не затова, че на гсород му е нужна отделената Му част. А затова, че така хората се приучават на жертвена любов. Една десета или стотна част в религията се сътои от това, което хората внасят в нея.

 

Главното в религията е това, което Бог привнася в нея. Главното в религията е не това, което хората внасят в храма, а това, което те изнасят от там. Това, което можем да Му принесем, ние можем да го принесем на всяко място. Всичко, което е в света и без друго Му принадлежи. Но има такава частичка от битието, в която Бог е позволил да царстване не на себе си, а на другия. Това е душата ни. Това е тази стаичка в безкрайното здание на Вселената, където Господ не влиза без позволение. И от нас зависи в служба на какво и кого ще поставим свободата си, дарена ни от Бога. На Бога ли ще служим, или сами на себе си и на своите прищевки и похоти. Единственото, чрез което ние можем да обогатим безпределната власт на Господа, това е ако отдадем на Него и своята свободна воля. Поради това „жертва Богу е дух съкрушен” /Пс. 50:19/. И тази жертва може да принесе всеки от нас. Никой вместо мен не може да принесе в жертва на Бога моята воля. Единствена аз я владея и аз само мога да я поднеса към Божия престол.


 

Автор: отец Стоян Махлелиев

Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota

https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!



Спонсорирани връзки.



Нинова: Най-добре е на 9 юни изборите да са "2 в 1"
Дата: 28/03, 13:12

Заместник-кмет: Община Варна разреши казуса с физкултурния салон на VII СУ „Найден Геров"
Дата: 28/03, 13:06

Проф. Киров обяви коя жена ще бъде следващия премиер
Дата: 28/03, 13:00

Жестоко пребита е участничка в Ергена на Свети Валентин
Дата: 28/03, 12:431 Коментар

Полицаи от Благоевград преследват мъж, отвлякъл млада жена
Дата: 28/03, 12:42

Още новини
Спонсорирани връзки.

twitter Facebook
Нагоре Назад
Petel.bg © 2011 - 2024 | Пълна версия