АВТОРЪТ НА "РАДКА ПИРАТКА" ГУБИ ДВЕТЕ СИ ДЪЩЕРИ

---

Зави се в село хоро голямо,

излезе Радка, малка пиратка,

и се провикна на микрофона:

Оп-са, Оп-са! (х2)

Припев:

Само да те гепна,

дънките ш'ти цепна,

само да те гепна,

дънките ш'ти цепна.

Само да те гепна, Радке,

дънките ш'ти цепна.

Оп-са, Оп-са!

Излезе Радка, малка пиратка,

да си подруса косата руса. 

И се провикна на микрофона:

Оп-са, Оп-са!

Тези стихчета са текстът на “Радка пиратка” - гигантски хит от зората на чалгата. Днес песента не звучи от всяка кръчма, автобус и крайпътно капанче, но все още почти всеки може да я запее. Парчето отдавна живее свой собствен живот дотолкова, че младите не помнят кой точно я изпълнява, мъж ли беше, жена ли, пише "24 часа".

Песента изплува през 1992 г. “Вече не си спомням как съм я съчинил”, казва Тошко Тодоров, който освен че е неин автор, я и изпълнява. “Пуснах я инцидентно в една кръчма в Бяла - май се казваше “Шатрата” или “Шатрите”. На следващата вечер пак свирим и всички взеха да викат: “Дай за Радка, дай за Радка!” И така. Може да не си мислил, ама то си става... Навремето имаше забрани - това свир, това не свир...” 

Хитът е предхождан единствено от “Камъните падат”, която толкова се харесала на братята сърби, че Бобан Здравкович я усвоява и прави сръбски вариант. Затова и много хора се заблуждават, че този бисер не е родно производство.

Тошко Тодоров е автор на 7 албума. Другите му големи хитове са “Вале, Вале”, “Тримата глупаци” и “Цървул”. Последната песен е вдъхновена от героя на Алеко Константинов Бай Ганьо. Ако трябва да избира, би предпочел да свири баладите си, като “На вратата на моето сърце” или “Облакът бял”.

“Няма проста музика - смята той. Има хубава и лоша.” Според него не съществува и стил поп-фолк. “Би трябвало да се казва фолклорна музика. Но за новите песни не се изказва твърде ласкаво. “Често и на мен не ми харесват.” Тодоров обича сръбско и тракийска музика. Харесва Жан Мишел Жар, но смята, че тази музика не е за психически лабилни хора, защото може да ги докара до самоубийство. Джазът например не му допада. “Чувам една мешавица от звуци, която нищо не ми говори. Нищо не разбирам.” Разбира се, че е свирил и рок в тийнейджърските години. Синеокият къдрокос юноша е омагьосвал момичетата с баладите на “Щурците”, “Диана експрес” и “Сигнал”. “Китарджия съм от дете”, казва той.

Тошко Тодоров има роднини в САЩ, които не познава. Прадядо му зарязал семейството си и през 1913-1914 г. “заминал с цървулите за Дивия запад.” Там се оженил повторно. Децата от този брак са братовчедите, които Тошко така и няма да види. В зенита на славата му богат българин в Америка му изпратил приглашение. Не дали на музиканта виза, защото бил потенциален имигрант. А той рекъл на американеца от консулството: “Аз не ти знам езика, няма и да го науча. Къде ще бягам?” 

Той е роден през 1963 г. в търновското с. Иванча. Родителите му са учители в съседното с. Сушица, където има пансион за изоставени деца. Началното училище изкарва в компанията на сирачетата. През деня учат заедно, вечер те си отиват да спят в пансиона. Тошко говори, сякаш реди стихове за песните си. “По това време хората бяха хора. Деляхме хляб и цигари и бонбони.” По спомените на Тошко изоставените деца до едно били от малцинствата. “Дискриминация имаше. Моите съученици казваха: Остави го, той само с циганетата и турчетата дружи”. Оттогава са му останали някои ценни приятелства, но като цяло животът на автора на “Радка пиратка” не е никак радостен.

“В момента сме само двамата с жена ми и още 4-5-има приятели. Толкова.” Музикантът е разочарован от множеството предателства, които са го сполетели в живота, включително и поредица от колегиални несгоди. “Когато работех сам, бях най-добре.”

Той не вярва, че дарованието в изкуството се разпределя по схемата 1% талант и 99% труд. “Бачкането си е бачкане, но човек трябва да е много глупав да тръгне да се занимава с изкуство само с 1% талант.” Живее във Велико Търново със съпругата си. На въпроса къде пее в момента най-много обича да отговаря шеговито: “В полицията”. Канят го по участия и по този начин се издържа. Обяснява, че от продажби на албуми и песни един музикант в България трудно би могъл да живее. Народът е беден и не можеш да сложиш цена от 30 долара на диск примерно. “Всеки предпочита да открадне.” Ето например за “Радка пиратка” се твърди, че са разпродадени над милион касетки.

Тодоров обаче не може да потвърди. “Изобщо не знам в колко бройки се е продала, нито колко са я слушали. Пък и навремето пиратството беше страшно.” Тошко се гордее с факта, че е “единственият певец, който има хит, без да има клип.” Тоест хората са подели песента му, без да го знаят кой е, какъв е и как изглежда.

“От дете съм знаел, че ще пея”, казва той. Дарованието му се предава по бащина линия. “Баща ми имаше много хубав глас. Пееше народни песни и балади. Неговата майка пееше много хубаво. Тя ми показа много неща в музиката.” В 7-и клас има намерение да кандидатства в музикално училище, но нещо се изкалпазанява и в крайна сметка завършва механотехникума в Горна Оряховица. “Иначе разбирам техниката, но като не ти е на сърцето...” С две думи - любовен романс между Тошко и техническите науки така и не се получил. През 1984 г. отбил военната служба и започнал да свири и да пее по ресторанти и тържества. 

“На акордеон посвирвам, на барабанки, на което ми харесва.” Жени се през 1986 г. за 19-годишно момиче, с което до ден днешен са заедно. След като “Радка пиратка” го прави един от най-търсените за купон изпълнители, около него е пълно с жени. Плъзват слухове. “Колко ни разделяха, колко ни развеждаха! Срещат ме разни хора и ме питат: “Вие сега, като сте разведени, какво правите?”

Съдбата на семейство Тодорови е една от най-тежките. През 1993 г. загубват двумесечната си дъщеричка. Второто им дете - 24-годишната Даниела, също загива. Преди 6 месеца тя се самоубива, като скача от петия етаж на жилищна сграда във Велико Търново. Даниела е страдала от депресия и два месеца преди това е правила друг опит да отнеме живота си с хапчета.

“Не сме първите, не сме и последните, на които се случва такава зла участ. Но като стане така, човек започва да се замисля - къде сбърках? Може да съм обидил някого, да не съм постъпил добре, някъде да съм сгрешил. Но чак пък до такава степен... Винаги съм гледал да бъда добър човек. Но има и по-страшно. Пак се сетих за сестричките Белнейски. Ако съм бил на този баща... Да чакам аз съдът да решава...” Загубата на дъщерята е голям удар, от който семейството трудно се съвзема. Тошко вярва в Бог, но в черква рядко влиза, защото “Бог го няма там, той е сред природата. В черквите има много лицемери. Те са търговски домове. На Земята мисля, че я няма тази, моята черква.”

Тодоров е събрал песни за нов абум, но мисли да ги пуска една по една. Миналият месец е завършил последната.

“В крайна сметка какво му остава на човек? Да яде, да пие, да се весели и да се радва на делата си. Всичко друго е суета и гонене на вятъра. Цар Соломон го е казал.”

Снимка: Slavishow.com

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.