Бойко Атанасов осъди МВР за незаконно подслушване

10/11/2021, 20:19

Снимка Булфото, архив

Подслушван осъди МВР.

Следователят Бойко Атанасов осъди окончателно МВР да му плати обезщетение от 4000 лева за незаконно подслушване.

Това стана ясно, след като Върховният касационен съд (ВКС) не допусна касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от края на миналата година, съобщи Lex.bg.

МВР поддържа пред ВКС, че искът на Бойко Атанасов по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) трябвало да бъде насочен към ГДБОП, защото тя е поискала подслушването му преди 10 години и тогава дирекцията е била самостоятелно юридическо лице. Върховните съдии обаче отхвърлят искането и посочват, че през 2013 г. ГДБОП е закрита като самостоятелно юридическо лице и неин правоприемник е МВР.

До осъждането пък се стигна, след като през есента на 2011 г. тогавашният директор на ГДБОП Станимир Флоров е поискал срещу Атанасов да бъдат приложени наблюдение, подслушване и проследяване. Искането е било отправено до тогавашния председател на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев, който почина година по-късно. Той е разрешил използването на специални разузнавателни средства (СРС), за които 5 години по-късно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства констатира, че са неправомерно използвани. Атанасов сам поиска бюрото да провери дали е бил незаконно следен, след като още през 2013 г. бил предупреден от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има план да бъде арестуван.

До задържане на следователя така и не се стигна. След това бюрото констатира, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните престъпления, а разрешението за използване на СРС е било дадено от некомпетентен орган, тъй като искането е трябвало да бъде изпратено до председателя на градския съд и само той е имал право да даде разрешение.

Атанасов първоначално заведе делото срещу прокуратурата и окръжния съд, но то беше прекратено. Последният му иск вече беше срещу МВР, което е отговорно за незаконното подслушване, след като го е поискало. Той поиска да бъде обезщетен със 151 000 лева, но градският съдия Росен Димитров подчерта в решението си, че макар и неимуществени, вредите следва да бъдат доказани, като тежестта за това се носи от Атанасов.

Вместо доказателства за това как му се е отразило незаконното следене от 60 дни, след като е разбрал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил създаден образ на „следовател на олигархията“ и това е попречило на професионалното му развитие. Пред съда той е посочил, че е известен критик на ръководството на прокуратурата, както и че срещу него бяха образувани и дисциплинарни дела, по които му беше наложена забележка и му беше намалена заплатата. Според Атанасов незаконното подслушване имало отношение и към неуспешните му опити да оглави районната, градската и Апелативната специализирана прокуратура, включително и да се кандидатира за главен прокурор. Според съда обаче тези факти нямат никакво отношение към неправомерните СРС-та.

Затова Атанасов обжалва решението пред апелативния съд, като се аргументира, че докато е бил следен се е намирал в естественото си обичайно поведение на човек, на когото животът не е контролиран от МВР. Именно затова Атанасов не смята, че трябва да доказва нарушените му права. И апелативните съдии обаче отхвърлиха тезата му, а той не обжалва решението пред ВКС.

МВР обаче поиска отмяна на решението на апелативния съд и с мотив, че Бюрото за контрол на СРС не може да осъществява контрол на съдебно решение, като казва дали председателят на окръжния съд е имал право да издаде разрешение за следене на Атанасов.

По този въпрос върховните съдии препращат към друго решение на ВКС (виж тук), в което се казва, че актовете на бюрото за констатиране на незаконно използване на СРС не обвързват съда.

„В случая е безспорно, че срещу ищеца са били използвани неоснователно СРС – нито има повдигнато обвинение за извършено престъпление, нито има постановена осъдителна присъда. Следователно незаконно са били ограничени и нарушени, чрез използването на процесуална принуда, основни конституционни права на ищеца. Когато се установи, че неоснователно ползвани СРС са с ненадлежно разрешение – това би имало значение за размера на отговорността за причинените неимуществени вреди“, се казва в решението на ВКС, с което се слага и точка на спора между Атанасов и МВР.