За празнословието

Дата: 16/06, 08:39

снимка: Лопушански манастир

Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.

С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.

--------------

Празнословието и самохвалството също погубват човека и го отдалечават от Бога. За някои човеци тези пороци са ежедневие, защото чрез тях слабите духовно искат да прикрият своите комплекси. Самодоволният егоистичен човек подрежда нещата около себе си единствено и само в своя полза. Чрез хвалби и планове той се самоизтъква пред другите.

„Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден” (Прит. Сол. 27:1).

Мнозина човеци смятат, че със собствени усилия, без Божията помощ са придобили много неща. Учудваме се защо много самохвалци и словоблудци наистина са в материален възход. Трябва да се знае обаче, че Бог е допуснал това да стане, за да могат, те изгубвайки всичко в един момент, да се осъзнаят.

„За думите си направи теглилка и мярка, а за устата си – врата и ключалка” (Сир. 28:29).

В нашето ежедневие ние произнасяме хиляди думи, повечето от които напълно излишно. Играта на думи отнема ценно време от живота на човека, през което бихме свършили много полезна работа. Чрез излишни думи понякога оскърбяваме ближния, без дори да забележим това. От една дума, казана не на място, можем да направим така, че нашият ближен да се почувства като че ли е с нож прободен.

„Удар от бич резки прави, а удар от език кости троши” (Сир. 28:20).

Добрият християнин осмисля думите си и не отвръща на гнева с гняв. Той смирено изслушва дори и тогава, когато го обиждат и хулят.

„Глупавия веднага ще изкаже гнева, а благоразумният скрива оскърблението” (Прит. Сол. 12:16).

В гневни спорове между хората се използват хиляди излишни думи. В гнева си човек произнася думи, които преди това никога не би употребил и които не може да върне назад. Св. Йоан Златоуст казва: „Езикът е голямо зло и затова Бог го е оградил с двойна стена – ред зъби и устните.”

Разгневеният човек не е сам – него дяволът го подтиква и му внушава какво да говори. Когато човек е спокоен и уравновесен, сам Бог го подкрепя. Той обича търпеливите и смирените. В момент, когато човек загуби самообладание, на помощ му се притичва самият дявол, който се радва от това да погуби човека, да го накара да оскърби, убие или се самоубие. Ако ние отвръщаме на разгневен, захранваме неговия гняв и дяволът потрива доволно ръце от това. Св. Василий Велики казва: „Ако те обиди разгневен, прекрати злото с мълчание.”

Глупостта и пошлостта като че ли взимат надмощие в този свят. Посредствените хора отхвърлят всичко, което е извън техния кръгозор. Между някои човеци няма чуваемост, защото смятат, че са повече от другия и много повече знаят от него.

„Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему. По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост” (Прит. Сол. 16:12).

Глупавият човек въобще не се вслушва в думите на другия и с голямо нетърпение чака да заговори. Воден от мисълта, че е всезнаещ и компетентен по всички въпроси, той дори прекъсва разговора на другия, като си мисли че по този начин ще го убеди в правотата си.

„Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е и срам за него” (Прит. Сол. 18:14).

Необходимо е човек да се интересува от много неща в живота, но разбира се, не е необходимо да разбира от всичко. Човек трябва да се изявява в областта, където е най-полезен, защото умен е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото и който се учи от ума на другите.

Отношенията между хората са изпълнени със слухове и клевети. В стремежа си да направи бърза кариера например глупавият човек клевети ближния си, за да се хареса на началника си.

„Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа” (Прит. Сол. 29:26).

Общественото пространство е изпълнено с лъжи, слухове и догадки. Глупавият човек говори срещу всеки и разнася слухове. Необходимо е да се знае обаче, че глупав е не само този, който разнася слухове, но и този, който се поддава на тях. Съществуват човеци, които се хранят със слухове и изпитват огромно удоволствие, когато ги слушат.

„Не обръщай внимание на празен слух” (Изх. 23:1).

Автор: отец Стоян Махлелиев

Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota

https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!