Богомил Николов: Не смятам, че чиновници трябва да изчисляват справедлива цена

12/08/2026, 10:16

кадър: БНТ

Не смятам, че чиновници трябва да изчисляват справедлива цена. Това подчерта Богомил Николов в „Денят започва“ и свърза инфлационния натиск с международната обстановка и вътрешното търсене. Според него поскъпването през последната година не може да бъде обяснено само с въвеждането на еврото.

„Това, което се случи е, че започна втора война. Спомняте ли си 22-а година, когато избухна войната в Украйна? Имаше много по-голям ценови шок от тази година. Сега, тъкмо когато приехме еврото, минаха първите два месеца и края на февруари избухна нова война. Оттам тръгнаха цените на петрол, оттам отново се разпали инфлация. Такава, каквато подобна на тази от 22-а, но доста по-малка този път.“, каза експертът от асоциация "Активни потребители".

По думите му въвеждането на еврото е довело до допълнително объркване в обществото.

„Това се съчета с въвеждането на еврото и оттам настава и това объркване, защото продължават много хора да вярват, че тази инфлация се дължи на еврото. Голяма част от експертите ще ви кажат, че всъщност това е инфлация, която се породи от неочакваната международна ситуация. И, разбира се, от щедрият бюджет, който харчи пари, взимайки ги назаем и ги налива в икономиката. Това създава, генерира търсене и оттам търсенето вдига цените.“

Николов изрази съмнение, че определянето на „справедлива цена“ от държавата може да бъде ефективно.

„Аз мисля, че дори потребителските организации не вярват в такава идея, че тя може да помогне на потребителите по някакъв начин. Така че това ще си бъде един социален експеримент. Просто защото аз лично не смятам, че чиновници трябва да изчисляват справедлива цена. Просто защото е ясно кой ще изчислява – чиновници. Ще сядат да смятат.“, заяви Богомил Николов.

Според него динамиката на пазара е прекалено бърза, за да може подобна цена да бъде актуална постоянно.

„Понякога динамиката на пазара е такава, че чиновниците няма как да наваксат и да смятат тази справедлива цена. Избухва войната в Персийския залив и след една седмица вече имате абсолютно нова ситуация. Цените са съвсем различни. Горивата скочиха с колко!? 15-20%. И мислите ли, че ще остане някой дежурен в Министерството, за да смята събота, неделя справедливата цена? Естествено, че тя в понеделник вече няма да е адекватна.“

Според Николов пазарът работи добре, когато има реална конкуренция. Проблемите възникват при монополи и олигополи, включително на местно ниво.

„Самата идея, че ние искаме да смятаме справедлива цена, означава, че ние не вярваме в пазара, че той може да определя справедливите цени. Единствената хипотеза, в която пазарът не се справя, е когато на пазара няма конкуренция. Когато се образуват монополии, олигополии или други неконкурентни структури.“, посочи представителят на „Активни потребители“:

Николов даде за пример анализа на Комисията за защита на конкуренцията за пазара на храни.

„КЗК излезе с много хубав анализ на пазара на храни, с много хубав документ с предложения за мерки. Страхотно! Само че това е работа на Министерството на земеделието и на икономиката. Те трябваше да изработят такова нещо, да го предложат, да го превърнат в програма, план за действие. Вместо това КЗК, която трябваше да санкционира, защото такава е най-важната ѝ функция, или най-силното ѝ оръжие е това да санкционира, тя представя план за мерки. Има нещо объркано в това.“, коментира Николов.

Той смята, че устойчивото решение трябва да е насочено към увеличаване на производството, а не към административно ограничаване на цените.

„Защото оттам тръгва проблемът, намалява производството, оттам се увеличава вносът, оттам растат цените. Това трябва да се знае и това не може да стане с мерки срещу търговците или мерки срещу цените. Това трябва да стане с мерки основно за засилване на производството на храни.“

Николов посочи и липсата на достатъчно развити регионални стокови борси като проблем.

„Ние в България още преди 25 години трябваше да построим стокови борси, регионални такива по места, където, както е в повечето развити държави, производителите да отиват рано сутрин, да си занасят партидите с продукцията, съответно търговци от другата страна наддават и към 09.00 часа борсата вече е затворила.“ “

По отношение на туризма Николов смята, че България вече не може да разчита основно на ниските цени.

„Това, което мога да кажа, е, че свършиха добрите времена на евтиният туризъм, привличането на клиенти с ниски цени, нещо, с което България се славеше. България беше евтина дестинация за туризъм, сега вече с високите цени туризмът ще трябва да се конкурира с повече качество. Най-сетне ще трябва да се научат да се усмихват, да обгрижват клиентите, нещо, което всеки от нас, който е ходил на юг в Гърция или в Турция, знае много добре, вижда разликата.“, посочи Богомил Николов.

Според него потребителят е този, който в крайна сметка определя дали една цена е приемлива.

„И потребителят е големият фактор и съдник. Защото той в крайна сметка решава дали да даде 9 евро или да намери друго място, където не е. Разбира се, че там, където качеството е високо и потребителят е щастлив, той е склонен да даде повече пари. А там, където няма, естествено, че ще отиде на друго място.“

В заключение Николов подчерта, че високата цена сама по себе си не е проблем, ако срещу нея потребителят получава достатъчно добро качество.

„Защото години наред туризмът ни привличаше с ниските цени, защото това слушахме постоянно – колко е евтино в България, колко е скъпо някъде другаде – и ние някак го възприехме това като даденост. Само че ако наистина качеството е добро и цените се повишават, тогава ние трябва да намерим своето място в тази инфраструктура.“