11 януари – честит имен ден на Теодосий, Богомил, Богдан

10/01/2022, 22:51

снимка: Булфото

11 Януари / Имен ден: Богдан, Богдана, Теодосий

На 11 януари почитаме паметта на велика християнска личност.

Красиви имена празнуват своя имен ден. Честит празник на всички!

Името на Свети Теодосий остава в историята на християнството с прозвището Велики, понеже успява да достигне до големи духовни висоти.

Началото на годината е пълно с именни дни.

И колкото повече пишем за тях, толкова повече се убеждавам, че в миналото по нашите земи дните от седмицата не са имали почти никакво значение или поне пренебрежимо малко в сравнение с църковните празници, именните дни и обичаите свързани с тях. Днес всичко минава по схемата 5+2 (пет работни дни + два почивни), а тогава времето се е определяло според основните празници.

Казвало се е, има още толкова и толкова дни до Божич, еди какво се случи на Великден, на Петровден ще ти дойдем на гости и т. н. Тези празници по един своеобразен начин са маркирали и подреждали живота на българина.

Затова и цялата година е опасана с най-разнообразни обичаи и именни дни. Има време кога да се колят прасетата, кога да се засее нивата, кога да се зареже лозето. По същия начин се знае и кога на кого да се отиде на гости и да се почете по специален начин. На 1-ви януари на Васила, на 6-ти на Йордан, на 7-ми януари на Иван... и т. н.

Имената в българския език свързани с християнството са много, тъй като те вменяват положителни качества и лесно се образуват от съществителното Бог + подходящо прилагателно, като например Богомил/а, както и от съществително + глаголна част, какъвто е случаят с Богдан/а, със значение – даден от Бога, Божидар/а – съществително + съществително. Тези имена наред с Божан/а, Божен/а, както и идващото от гръцки със същото значение Теодосий, Теодор/а са едни от най-предпочитаните. Дори и днес те се радват на особена почит при избора на име на новородените.

Въпреки че често можете да чуете народната мъдрост (Не името прави човека, а човекът името слави) нашите предци са вярвали, че името може да предпази детето от зли духове, от нещастия и трудности в живота, както разбира се и да му вмени положителни качества – да го надари с ум, красота и добрина. Още прабългарите и славяните са имали обичай името да се пренася от поколение в поколение. Едва по-късно са започнали да кръщават децата на имена на закрилници светии.

Смятало се е и че денят на раждането също по някакъв начин предопределя бъдещето на детето.

Ако детето е родено в неделя ще стане поп,
в понеделник – работник,
във вторник – ще бъде нещастно,
в сряда – ще бъде решително,
в четвъртък – скитник,
в петък – юнак,
а ако е в събота – ще гони злите духове.