България с най-голяма разлика в ЕС между бедни и богати при финансовата тежест на медицинските грижи

28/10/2026, 13:14

Пиксабей

България е държавата в Европейския съюз с най-голяма разлика между хората с най-ниски и най-високи доходи по отношение на финансовата тежест на медицинските грижи.

Данните на „Евростат“ за 2025 г. показват, че 42,5% от българите в най-ниската доходна група определят разходите за медицинска помощ като тежко финансово бреме, предаде БГНЕС. Сред хората с най-високи доходи делът е 9,7%. Разликата от 32,8 процентни пункта е най-голямата в ЕС по този показател и очертава силната зависимост между материалното положение на домакинствата и способността им да поемат разходите за здраве.

Разминаването в България е значително над средноевропейските стойности. В ЕС 18,7% от хората в групата с най-ниски доходи съобщават за тежко финансово бреме, свързано с медицинските грижи. При тези с най-високи доходи делът е 8,5%. Разликата на европейско равнище е 10,2 процентни пункта, която е повече от три пъти по-малка от отчетената в България.

България се откроява сред най-уязвимите държави

Съпоставката с останалите държави членки потвърждава мащаба на българското отклонение. След България най-големи разлики между хората с най-ниски и най-високи доходи са регистрирани в Латвия - 26,1 процентни пункта, Италия - 22,5 пункта, и Румъния - 20,1 пункта. В Испания разликата е едва 0,9 процентни пункта.

Данните за Италия обаче показват, че абсолютният дял на хората, изпитващи тежко финансово бреме, може да бъде висок дори сред по-заможните. Там 25,1% от хората в групата с най-високи доходи също съобщават за сериозни затруднения при заплащането на медицински грижи, а в Полша делът достига 20,6%. В същото време в осем държави от ЕС под 3% от най-заможните съобщават за подобно бреме. Най-ниските стойности - 1% или по-малко - са отчетени в Нидерландия, Финландия и Естония.

Това разграничение е съществено за правилното тълкуване на статистиката. България не е непременно държавата с най-висок абсолютен дял на хората, които изпитват финансови затруднения при медицинските разходи във всяка доходна категория. Тя обаче е страната, в която разликата между най-бедните и най-заможните е най-голяма. Именно това поставя подчертано социално измерение на проблема.

Бедността увеличава финансовия натиск

Разделението между доходните групи се потвърждава и при сравнението между хората в риск от бедност и останалото население. Според „Евростат“ през 2025 г. 19,1% от хората в риск от бедност в ЕС съобщават за тежко финансово бреме заради медицинските грижи, при 12,5% сред хората извън тази група. Разликата е 6,6 процентни пункта.

В България тя достига 23,1 процентни пункта и е най-голямата в ЕС. Следват Латвия с 18 процентни пункта, Румъния с 16,8 пункта и Италия с 13,3 пункта. В Испания и Словения разликата между двете групи е почти незабележима.

Същевременно Италия отчита най-високия дял на хората в риск от бедност, които изпитват тежко финансово бреме - 47,6%. Най-ниската стойност е в Словения - 5,6%. Сред хората извън риска от бедност диапазонът е от 34,3% в Италия до 2,8% в Естония.

Българските резултати показват, че финансовите затруднения са особено силно концентрирани сред хората с ограничени доходи. Статистиката сама по себе си не установява причините за това разминаване, но ясно очертава неравномерното разпределение на тежестта на здравните разходи.

Здравните затруднения следват социалните различия

Изследването разглежда и ограниченията при основни ежедневни дейности. В ЕС 24,9% от хората в риск от бедност съобщават за умерени или тежки затруднения при ходене, спрямо 16,9% от хората извън тази група. Разликата е 8 процентни пункта. При запомнянето и концентрацията съответните дялове са 20,6% и 14,5%, или разлика от 6,1 пункта.

Тези показатели допълват картината на социалната уязвимост. Хората с по-ниски доходи по-често съобщават както за ограничения в ежедневието, така и за сериозни финансови затруднения при медицинските грижи. Данните не доказват пряка причинно-следствена връзка между тези обстоятелства, но показват тяхното съвпадение в една и съща социална група.

Изследването се основава на европейската статистика за доходите и условията на живот (EU-SILC) и включва данни за 2025 г. Обхватът е насочен към хората, живеещи в частни домакинства, като живеещите в институции по правило не попадат в целевата съвкупност.

Европейското сравнение извежда България на първо място по разлика между най-ниската и най-високата доходна група по отношение на тежкото финансово бреме на медицинските грижи. При разлика от 32,8 процентни пункта доходът се очертава като особено силен фактор за финансовата достъпност на здравеопазването. Резултатите поставят във фокус социалната защита на домакинствата и способността им да посрещат разходите за здраве - едно от съществените измерения на неравенството в България.