Проф. Овчаров: Вътрешната съпротива срещу Путин не е силна

03/03/2022, 11:23

Снимка Булфото, архив

За първи път 3 март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението. От 1888 г. празникът започва да се чества като ден на Освобождението на България от османско господство.

"Това е денят на подписването на Санстефанския договор, който възстановява България в нейните истински граници - с Македония, Беломорието. Разбира се, това не е окончателен договор и това нещо се е знаело още в тези времена, това е примирието, което е сключено в Сан Стефано. Знаело се е, че ще има промени в този договор", каза проф. Николай Овчаров за "България сутрин".

Той поясни, че до Берлинския конгрес се променят изключително много неща.

"Русия взема друга позиция, казват, че е притисната, но в крайна сметка и Русия не е искала да има толкова голяма славянска държава на Балканите. И тук опираме до геополитическите моменти на Руско-турската война. Дали тя е освободителна война или настъпателна - тя е и двете. За Руската империя това е начин, по който тя отстоява интереси. Нейните интереси са добре известни - разширяване на позиции в Европа и крайната цел - превземането на Константинопол", добави проф. Овчаров в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му Русия се приема като третия Рим.

"Но целта на Русия е била трудно постижима. Руските власти са знаели това, но така или иначе контролът и влиянието на Русия на Балканите чрез освободена България е бил много важен. 3 март е денят, който сме приели Освобождаването на България след 500 години турско робство", подчерта той. И бе категоричен, че това е датата за национален празник на страната ни.

Проф. Николай Овчаров припомни, че в началото на 20 век срещу арменците е извършен ужасяващ геноцид.

"Ако не беше Руско-турското война - дали това нещо нямаше да се случи с България? По време на робството християните не са имали права, те са плащали джизие, не са могли да заемат никакви сериозни длъжности в Османската армия. Ние нямаме аристокрация, всичко е избито, всичко е унищожено и е ислямизирано", добави експертът.

"Отиваме на разликата между русофили и русофоби в България, омръзнало ми е от този сблъсък. Аз съм израснал в русофилска среда. Много често казват "Русия на Путин", но да си представим 1945 година пролетта - може ли да се раздели Германия от Хитлер. За съжаление, това се случи в Русия последните няколко години. Руснаците ще търпят това нещо, вътрешната съпротивата срещу него не е особено силна, репресиите са огромни, но Навални не е лицето, което може да обедини опозицията срещу Путин", коментира проф. Овчаров.