Булевард “Княз Борис I” - ВЕЧНАТА ГЛАВНА на Варна

---

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата е безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. След красивата история на площад „Независимост“ , търговската улица „Преслав“ и площад „Мусала“ продължаваме по бул. „Княз Борис І“ - вечната Главна улица на града. 

 

Съвременният булевард започва от пл. „Независимост“ и завършва при бул. „Васил Левски“ в края на жилищен комплекс „Чайка". Той е Главната улица на града. Главна улица за стария град е била и през турско време. Тогава е започвала от пл. „Мусалла“(„Независимост“) и достигала до „Ченгене пазар" (пл. „Екзарх Йосиф“). След Освобождението временното руско управление кръстило улицата „Вознесенска". През 1906 г. улицата е прокарана до бул. „Приморски“.

До 1908 г. отсечката от ул. „Воден“ до ул. „27 юли“ е била застроена предимно със стари арменски къщи. От ул. „27 юли“ до ул. „Каналска“ (днешния бул. „Цар Освободител“) улицата се наричала „6-и септември". През 1908 г. след направен пробив ул. „6-и септември" достига до ул. „Цар Борис“. През 1946 г. двете улици се обединяват под името бул. "9-и септември", а през 1958 г. булевардът е преименуван на бул."Ленин".От 1992 г. се нарича бул. "Княз Борис I".

Изграждането на булеварда може да се раздели на три етапа. До тридесетте години на м.в. в основни линии е изградена първата част, която достига до бул. „Цар Освободител“. Тук са съсредоточени всички сгради - архитектурни ценности. До 1944 г. е изградена втората част, която достига до Колодрума. Днес на негово място е изграден Дворецът на културата и спорта. В периода 1962 - 1980 г. е изградена третата част - покрай жилищния комплекс „Чайка". Булевардът се свързва със значими събития от миналото на Варна. Нещо непознато за младите варненци, но предизвикващо носталгични спомени за онези, които все още ги помнят, са манифестациите. 

От гезмето към манифестациите 

В ПЕРИОДА 1928 - 1932 Г. във Варна се провеждат селскостопански изложби на тогавашната Шуменска област в която влизат Варненска, Русенска и Шуменска околия. От 1935 г. селскостопанските изложби се провеждат в рамките на Варненския панаир. Тези иложби са съпроводени с изключително пищни манифестации. 

ПО БУЛЕВАРДА преминават стотици каруци, талиги, всякакви тогавашни превозни средства, които представят частната или кооперативна земеделска продукция. На различни места по булеварда и в Морската градина се изграждат естради, на които десетки колективи изнасят своите концерти.

СЛЕД 1944 Г. ЗАПОЧВАТ да се провеждат многохилядни манифестации по случай националните празници 1-ви май, 24-ти май, 9-и септември и 7-и ноември. На тези празници цяла Варна буквално се „изсипва" на булеварда - едни да манифестират, другите да наблюдават. Особено пъстроцветен е Денят на славянската писменост 24 май, когато дефилира бъдещето на града от детските градини до висшите училища, начело със своите учители и училищни оркестри. Празнува и културната общественост. 

МАНИФЕСТАЦИИТЕ започват от Македонсксия дом, преминават през пл. „Св. св. Кирил и Методий“ и „Независимост“ (тогава „9-и септември“), бул. „Княз Борис“ (тогава „Ленин") и завършват до хотел „Черно море". От тук манифестантите се разпръскват и изпълват с празнична глъч ресторантите. 

ПО ТОВА ВРЕМЕ манифестациите са задължителни за всички. Но има и един друг вид манифестация, която не е задължителна. Нарича се „движението" или „гезмето" (от гагаузки гьозме - място за среща, сгледа). По някаква отколешна традиция и някакъв неписан закон всяка хубава вечер булеварът се изпълва от хиляди варненци, дошли на разходка. 

РАЗХОДКАТА ИЛИ „ГЕЗМЕТО" започва от пл. „Независимост“ и завършва до Морската градина. Всеки уважаващ себе си варненец прави по два „тегела", т.е. два пъти изминава разстоянието от площада до градината.

 

Следва продължение!

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.