Ню Йорк таймс: Войната роди новата дума "Рашизъм" със значение на "Руски фашизъм"

24/04/2022, 20:56

Кадър МО Украйна

В секциите за коментари, в социалните медии, дори в официалните изявления на държавата, украинците използват нова дума, изградена от няколко езика - "рашизъм". Това е не само осъждане на руските действия, но и отношение към руския език, съобщава Ню Йорк Таймс.

Докато четете за Ирпин, за Буча, за Тростянец, за труповете, смачкани от танкове, за разстреляните на улицата велосипедисти, за оскверните трупове, на хиляди места се появява една и съща дума „рашизъм“, отново и отново, в секциите за коментари, в социалните медии, дори в официалните изявления на украинската държава. Докато Русия подновява опита си да унищожи украинската държава с Великденската си офанзива в Донбас, украинците ще продължат да използват тази нова дума.

Схващането на значението на думата изисква пресичане на различията в азбуката и произношението, като мислим за пътя си към преживяването на двуезично общество във война с фашистка империя. “Рашизъм” звучи като “фашизъм”, но със звук “r” вместо “f” в началото; това означава грубо казано „руски фашизъм“. Агресорът в тази война продължава да се опитва да се върне към миналото, каквото никога не се е случвало, към безсмислени и некрофилски разкази за историята, пише Ню Йорк таймс. Русия трябва да завладее Украйна, казва Владимир Путин, заради покръстването преди хиляда години или заради кръвопролития по време на Втората световна война. Но руските имперски митове не могат да оправдаят украинските жертви на новата война. Националната идентичност е свързана с живите хора и ценностите и бъдещето, което си представят и избират. Нацията съществува, доколкото създава нови неща, а националният език живее, като създава нови думи.

Новата дума „рашизъм“ е полезна концептуализация на мирогледа на Путин. Далеч по-ясно от западните анализатори украинците забелязаха наклона на Русия към фашизма през последното десетилетие. Те са видели фашистки практики в Русия: култовете към лидера и мъртвите, корпоративната държава, митичното минало, цензурата, теориите на конспирацията, централизираната пропаганда и сега войната на унищожаване. Дори когато правилно спорим доколко терминът е приложим към западните фигури и партии, ние сме склонни да пренебрегнем централния пример за възраждането на фашизма, който е режимът на Путин в Руската федерация.