Дерето на „Максуда“ – най-гнусната част от Варна

21/06/2011, 11:03

Периодично читатели алармират, че дерето в „Максуда“ си съперничи с купищата боклуци на сметището край Въглен.

Последният сигнал беше преди десетина дни. В един от броевете от миналата седмица публикувахме снимка на първа страница, на която се виждаха играещи деца край вонящите камари, които са образувани точно от живеещите там. Проблемът е от десетилетия и е свързан с бита на местните. Крайно време е обаче да бъде решен, защото годишно във варненските болници се лекуват стотици роми, включително и деца, от заразни заболявания. Почти половината пациенти на болницата „Света Анна“ са от района на „Максуда“. Подобно е положението и в детското инфекциозно отделение. Приказките за прословутата ромска издръжливост са от далечното минало. В района на „Максуда“ преди доста десетилетия се е намирало и известното варненско сметище Карабоклук. Според краеведа Трифон Трифонов каналът, който протича по улица „Струга“ и се влива в езерото, е старото Франга дере. То извира от подножията на Франгенското плато. Английски морски карти доказват, че до 1830 година то се е вливало в морето в района на Аквариума. При изграждането на новите крепостни стени на Варна, разрушени от руснаците две години по-рано, се наложило то да бъде съединено с изкуствен канал, за да се влива в езерото. Трифонов предполага, че старото име на днешното дере в „Максуда“ е Чешнегир дереси. Най-вероятно „Максуда“ идва от арабското „максудис“, което означава приблизително място на срещата. В района преди столетия се организирал голям панаир.

Бързите води носят мръсотията на юг

Отпадъци в канала, който тече по „Струга“, се изхвърлят на много километри от „Максуда“. Освен от полиетиленовите бутилки варненци най-често се освобождават от ненужните автомобилни гуми, старата покъщнина и износените дрехи. В северната част на канала водите са много бързи. При проливни дъждове заради големия водосборен район и наклона водните талази завличат дори строителни отпадъци в района на автогарата. Оттам започва истинското целогодишно замърсяване. И в момента около моста на булевард „Владислав“ може да се види какво ли не, включително и домашни черги. По време на летните горещини вонята около автогарата е непоносима. За последните години северната част на канала е почиствана няколко пъти, но там отпадъците са малко. Истинският вонящ ад започва на стотина метра от частната автогара. През лятото дерето обраства със зеленина и мръсотията по бреговете за месец-два се скрива.

Никой не се е преборил с местните

От десетилетия никой не е успял да се пребори с местното население. Всеки ден те изхвърлят купища боклуци по двата бряга на дерето. По левия камарите са високи като в сметището край Въглен. Пороите отвличат полиетиленовите бутилки на дъното на дерето. Оттам те отиват в езерото и по двата канала стигат до пристанище Варна-изток, морската гара и залива. Каналът в района на железопътния мост, който е на стотина метра от езерото, и днес е вонящо водно сметище. На метри от него всеки ден в минералния каптаж се къпят десетки ромски деца.

За почистването на няколкокилометровото сметище на канала в „Максуда“ ще са необходими милиони левове. Заради много стръмните брегове използването на техника е почти невъзможно. Боклуците трябва да се събират на ръка, което ще излезе солено на варненските данъкоплатци. Много милиони ще глътне и укрепването на рушащите се от десетилетия брегове, но и това трябва да се извърши. Преди години общински съветник предложи край дерето да се издигне солидна и висока метална ограда, за да не могат ромите да изхвърлят боклуците си, но тогава му се изсмяха. Годините показаха, че това трябва да стане. Не е изключено европейски експерти да се натъкнат на най-голямото варненско сметище. За да са чисти двата канала, езерото и заливът, отпадъците в района на бившия Карабоклук трябва да бъдат ликвидирани.