ЕСТАТ: 32 % от българите симпатизират на Украйна, 23 % на Русия, 40 % на никой

10/05/2022, 16:16

Булфото

България изглежда доста разделена в отношението си към Русия и войната в Украйна, но проучване показва, че поддръжниците на всяка от страните имат изразен профил.

Малцина са склонни да защитят страната си във война, мнозинството декларира, че ще се скрие или избяга

32.4% от българите симпатизират на Украйна, а 23.6% - на Русия в конфликта между двете държави. Това сочи национално представително проучване, презентирано в БТА-София днес. То е проведено в периода 16 – 28 април сред 1002 пълнолетни български граждани от агенция ЕСТАТ, предаде Флагман.

40.7% от българите не симпатизират на нито една от двете страни, а 3.2% отговарят, че не могат да преценят и че не ги интересува.

Зад Русия застават в по-голяма степен мъжете, хората над 50, жителите на областните центрове, избирателите на БСП и ИТН. Подкрепа за Украйна декларират жените, хората до 30, столичаните, избирателите на ГЕРБ, ДБ и ПП.

Индиферентната гледна точка доминира и е почти поравно разпределена сред социалните прослойки и електоралните групи. Поне на декларативно ниво, избирателите на „Възраждане“ заемат в по-голямата си част неутрална, а не проруска позиция, сочат от ЕСТАТ.

Проучването включва и ред други въпроси.

61.1% са обявили, че не знаят, че Русия е сред държавите, които не са подкрепили Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.

38.9% са казали, че знаят това, но въпросът има престижен характер, така че може да се предполага, че реалният дял на информираните е значително по-нисък, сочат изследователите.

Освен това едва всеки пети бил запознат с факта, че Русия (СССР) е обявявала война на България.

76.8% са казали, че не са посещавали никога Русия (СССР).

Според 7.5% българската позиция в настоящия конфликт трябва да е подкрепа за Русия, а 21.1% - за Украйна. За неутралитет обаче са 68.4%.

Основните изводи от изследването са, че българинът не познава добре историята на двустранните отношения; по-запознати са възрастните, при това основно от старите учебници; непознаването на историята води до неопределеност на нагласите по отношение на войната и до невъзможност за заемане на ясна гражданска позиция; страхът от световна война и ядрен апокалипсис обхваща над три четвърти от българските граждани; малцина са склонни да защитят страната си във война, мнозинството декларира, че ще се скрие или избяга; украинските бежанци се подкрепят главно на думи; делът на хората, които са ги подпомогнали, е над четирикратно по-малък от този на симпатизиращите им; подкрепата за НАТО се радва на крехък превес; налице е двойствено отношение към Съюза – той да ни защити при агресия, а ние да не спазваме съюзническите си ангажименти и да се „снишаваме“

Освен това всеобщият страх подхранва доминиращата позиция за „неутралитет“, зад която застават дори и твърдо симпатизиращите на Русия във войната; темата за Украйна силно поляризира обществото; зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в големите градове и тези с добри доходи, както и десните избиратели; зад Русия и против пакта са по-възрастните, необразованите, живеещите в селата и малките градове и електоратът на БСП и „Възраждане“ и донякъде на ИТН и ДПС; българинът е объркан в морето от информация за войната, която като цяло подлага на съмнение; водещ източник са българските медии; тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи и обхващат цели социални и демографски групи и прослойки.