"Врачанският атентат" срещу Тодор Живков

Дата: 15/07, 12:15

Архив, Българска телеграфна агенция, Димитър Викторов

На 1 юни 1980 г. младеж изскача от тълпата на площада във Враца и успява да хване за ръката Първия, разказва Дир.бг.

Опитите за покушения над Тодор Живков биват запечатани на лентите от онова време, но никой не посмява да публикува кадрите.

Реалността излиза наяве едва след 1989 година с разсекретяването на архивите.

На 1 юни 1980 г. младеж изскача от тълпата на площада във Враца и успява да хване за ръката Тодор Живков. Първият пада, а охраната задържа "атентатора".

Младежът е 20-годишният Цветан Килограмски, родом от Кнежа. Събитието пък остава в историята, като опит за покушение срещу Живков. Всъщност Килограмски просто искал да говори с първия човек в държавата.

Младежът разбрал, че Живков ще присъства на Ботевите тържества във Враца. И отишъл. Искал да говори с него заради болния си баща, който след като бил трудоустроен, не можел да си намери работа.
 Килограмски видял пролука в тълпата и хукнал към Първия. Хванал го за ръката, но уплашеният Живков пада на ръце и колене. Едва тогава охраната от УБО реагира. Цветан Килограмски е задържан и откаран с кола. Тоталитарната власт обаче налага пълно информационно затъмнение над случая. Медиите отразяват само официалната част от посещението на Тодор Живков. Снимките, направени от присъстващия фотограф на БТА Димитър Викторов, са иззети и засекретени. Те излизат наяве едва след 10 ноември 1989 г. Слуховете обаче плъзват - покушение срещу Първия във Враца. Млад мъж изскочил с пистолет. Стреляно е с винтовка ...мъжът бил въоръжен с нож. Заради необмислената си постъпка Цветан Килограмски е осъден за хулиганска проява и обида на високо длъжностно лице. Прекарва в Старозагорския затвор 9,5 години. Освободен е едва, след като Тодор Живков е свален от власт. Самият Живков до 1989 г. не стъпва повече във Враца. На 8 април 1990 г. набеденият атентатор дава интервю пред Кеворк Кеворкян във "Всяка неделя". Тогава за първи път става ясна историята за "покушението" срещу генералния секретар на ЦК на БКП. "Тогава бях млад. Не ги разбирах още работите. Баща ми беше пенсионер по болест. Не му даваха работа. Той се беше оплаквал навсякъде. По всички възможни инстанции в Кнежа, във Враца и в София. След това виждах и други работи, които се случваха с познати, комшии. Исках да говоря с Тодор Живков за тези работи", разказва тогава Цветан Килограмски. По думите му, около 60 души са охранявали Живков, отделно били и униформените милиционери. Имало и снайперист, който обаче не стрелял. “После генерал Кашев, шефът на УБО, събра 40-50 човека от неговата служба на “Развигор” и ме разпитва пред тях как съм минал, откъде. Питаше ги един по един - ‘Ти не го ли видя? Ти защо не стреля? Колко бой съм изял не можете да си представите”, продължава разказа си Килограмски. След 1989 г. Цветан Килограмски прави няколко опита да се срещне с Тодор Живков или да се чуе с него по телефона, но така и не успява. По това време самият Живков става арестант и се изправя пред съда. В едно свое интервю по-късно бившият Първи споделя: “Това момче от Кнежа бе набедено.” Той казва и че хората от Държавна сигурност са се престарали в опита си да прикрият собствените си пропуски в охраната му.

Килограмски видял пролука в тълпата и хукнал към Първия. Хванал го за ръката, но уплашеният Живков пада на ръце и колене. Едва тогава охраната от УБО реагира. Цветан Килограмски е задържан и откаран с кола.

Тоталитарната власт обаче налага пълно информационно затъмнение над случая. Медиите отразяват само официалната част от посещението на Тодор Живков. Снимките, направени от присъстващия фотограф на БТА Димитър Викторов, са иззети и засекретени. Те излизат наяве едва след 10 ноември 1989 г.

Слуховете обаче плъзват - покушение срещу Първия във Враца. Млад мъж изскочил с пистолет. Стреляно е с винтовка ...мъжът бил въоръжен с нож, пише Конкурент.

Заради необмислената си постъпка Цветан Килограмски е осъден за хулиганска проява и обида на високо длъжностно лице. Прекарва в Старозагорския затвор 9,5 години. Освободен е едва, след като Тодор Живков е свален от власт. Самият Живков до 1989 г. не стъпва повече във Враца.

На 8 април 1990 г. набеденият атентатор дава интервю пред Кеворк Кеворкян във "Всяка неделя". Тогава за първи път става ясна историята за "покушението" срещу генералния секретар на ЦК на БКП.

"Тогава бях млад. Не ги разбирах още работите. Баща ми беше пенсионер по болест. Не му даваха работа. Той се беше оплаквал навсякъде. По всички възможни инстанции в Кнежа, във Враца и в София. След това виждах и други работи, които се случваха с познати, комшии. Исках да говоря с Тодор Живков за тези работи", разказва тогава Цветан Килограмски.

По думите му, около 60 души са охранявали Живков, отделно били и униформените милиционери. Имало и снайперист, който обаче не стрелял.

“После генерал Кашев, шефът на УБО, събра 40-50 човека от неговата служба на “Развигор” и ме разпитва пред тях как съм минал, откъде. Питаше ги един по един - ‘Ти не го ли видя? Ти защо не стреля? Колко бой съм изял не можете да си представите”, продължава разказа си Килограмски.

След 1989 г. Цветан Килограмски прави няколко опита да се срещне с Тодор Живков или да се чуе с него по телефона, но така и не успява. По това време самият Живков става арестант и се изправя пред съда.

В едно свое интервю по-късно бившият Първи споделя: “Това момче от Кнежа бе набедено.” Той казва и че хората от Държавна сигурност са се престарали в опита си да прикрият собствените си пропуски в охраната му.