Неверни са твърденията на Кутев и Радев, че конвенционална военна сила не може да победи ядрена сила: Афганистан, Виетнам и Алжир са го постигали

11/06/2026, 11:25

Булфото

"Една конвенционална военна сила не може да победи ядрена военна сила. Ясно е, че войната няма да приключи по начина, по който всички в ЕС очакваха - с победа за Украйна. Тежките дефицити в европейската дипломация докараха до това войната да не бъде избегната. Войната можеше да бъде избегната, ако европейската дипломация работеше". Това заяви пред БНТ народният представител от "Прогресивна България" Антон Кутев.

Факт е, че това изобщо не отговаря на истината.

Ако говорим за директни конвенционални или партизански войни, в които ядрена суперсила не успява да постигне целите си и е принудена да се изтегли (което се зачита за стратегическо поражение), има поне 3-4 ключови държави, които са постигали това.

Важно е да се отбележи: в нито един от тези случаи победената ядрена сила не е използвала ядрено оръжие, тъй като конфликтите са били локални, а залогът не е застрашавал самото съществуване на ядрената държава (което би задействало ядрена доктрина).

Ето кои са най-ярките примери в историята:

1. Виетнам (Победа над САЩ и Китай)

Виетнам е абсолютният шампион в това отношение, успявайки да нанесе стратегически поражения на две отделни ядрени сили:

САЩ (Войната във Виетнам, 1955–1975): Въпреки огромното технологично и огнево превъзходство на САЩ (които вече притежават огромен ядрен арсенал), Северен Виетнам и Виетконг принуждават американските войски да се изтеглят, което води до падането на Сайгон и обединението на страната под комунистическа власт.

Китай (Китайско-виетнамска война, 1979): Китай (ядрена сила от 1964 г.) нахлува във Виетнам като наказателна акция. Виетнамската армия оказва изключително яростна съпротива и след само месец тежки боеве и огромни загуби, Китай е принуден да се изтегли, без да постигне стратегическите си цели.

2. Афганистан (Победа над СССР и САЩ)

Известен като „Гробницата на империите“, Афганистан също е отблъсквал две ядрени свръхсили:

СССР (Съветско-афганистанска война, 1979–1989): Съветският съюз нахлува, за да подкрепи комунистическото правителство. Местните бунтовници (муджахидини), подпомагани финансово и тактически от САЩ и Пакистан, вкарват СССР в изтощителна 10-годишна партизанска война, която завършва с пълно изтегляне на съветските войски.

САЩ и НАТО (Войната в Афганистан, 2001–2021): След 20 години присъствие и трилиони похарчени долари за борба с талибаните, САЩ взеха решение да напуснат страната през 2021 г., след което Талибаните моментално си върнаха пълния контрол над държавата.

3. Алжир (Победа над Франция)

Войната за независимост на Алжир (1954–1962): Франция провежда първия си ядрен тест през 1960 г. (всъщност именно в Сахара, на територията на Алжир). Въпреки това, кървавата партизанска война, водена от алжирския Фронт за национално освобождение (ФНО), прави цената на колониалната власт политически и икономически непоносима за Париж. През 1962 г. Шарл дьо Гол признава независимостта на Алжир.

4. Северна Корея (Равенство/Стратегически пат срещу САЩ)

Корейската война (1950–1953): По това време САЩ са единствената ядрена сила с готов арсенал (СССР има съвсем отскоро и не участва директно). Северна Корея, с масираната помощ на Китай (който тогава още няма ядрено оръжие), успява да отблъсне американските и съюзническите войски обратно до 38-ия паралел, където войната завършва с примирие. Това не е пълна победа, но е успешно възпиране на ядрена сила.

Присъствието на ядрено оръжие гарантира на една държава, че няма да бъде напълно заличена или окупирана отвън (тъй като тогава би го използвала). То обаче не гарантира победа в асиметрични, партизански или локални конфликти на чужда територия, където волята на местното население и цената на поддържане на войната се оказват решаващи.