Мария Бакалова не разбира, защо Холивуд не открива "славянски черти" в лицето й

14/07/2022, 10:45

Кадър Мария Бакалова, Инстаграм

Както вече писахме Мария Бакалова е отхвърлена за роля, за която се търсят актьори със "славянски черти и акцент".

Тя не разбира защо не виждат славянски черти, нали все пак българите сме категоризирани като "южни славяни".

Наистина ми се къса сърцето, когато видя съобщение за проект, показващ славянската култура и славянски герои, а са кастнати британски актьори, след като съм чула, че за съжаление лицето ми е твърде съвременно или че славянският акцент на моя приятелка не звучи така, както те са си представяли, че звучи в главите им "руският акцент. Това написа на стори българската звезда Мария Бакалова в своя Инстаграм профил, предаде Дарик.

От поста не става ясно за кой филм става въпрос, но темата за продължаващата тенденция в Холивуд за налагане на политиката на идентичността, която изисква различните националности да се представят от актьори от съответните националности или региони, отново се появява на дневен ред.

Всъщност такова понятие като "славянски черти" няма и няма как да има, тъй като славяните не са биологична група, а са условна етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на Бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на Ранното Средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език. Към III-IV век от този праславянски масив започват постепенно да се отделят и обособяват съвременните славянски езици и народи.

Славянското самоназвание е реконструирано в праславянския език като *словѣнинъ, мн.ч. *словѣне. В най-старите документи на старобългарски език от IX век е регистрирано самоназванието словѣне. Най-ранното споменаване на славяните е в творбите на Прокопий Кесарийски, живял и творил през VI век. В тях славянският етноним е предаден на гръцки като склави (Σκλάβοι), склавени (Σκλαβηνοί), склауени (Σκλαυηνοί), стлавени (Σθλαβηνοί) или склавини (Σκλαβῖνοι).

Праславянският език не е засвидетелстван писмено. Той е хипотетичен език. За целите на научните изследвания той е реконструиран чрез сравнително-исторически метод, на базата на най-старите старобългарски паметници, чийто материал се сравнява с най-близките индоевропейски езици – балтийски и германски. Праславянският език произлиза от хипотетичния индоевропейски праезик, от който водят началото си и останалите индоевропейски езици. Славянският език е консервативен и остава архаичен, много близък до общия индоевропейски и до индо-иранските езици. За иранско влияние върху славянските езици се смятат например думите „бог“ и „рай“.