Проф. Панайотов: Предсрочното освобождаване на Кристиан Николов зависи от две задължителни условия

31/10/2026, 20:22

Кадър Нова нюз

Съдът е длъжен да се съобрази с всички доказателства по конкретното дело и да прецени съобразно своето вътрешно убеждение дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Това е същественият въпрос при условното предсрочно освобождаване. Това заяви професорът по наказателно право Пламен Панайотов в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по повод съдебното решение за предсрочното освобождаване на Кристиан Николов, осъден на девет години затвор за катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков.

На 22 октомври Софийският градски съд постанови условно предсрочно освобождаване на Кристиан Николов, който изтърпява деветгодишна присъда за катастрофата, при която на 19 април 2020 г. загина журналистът Милен Цветков. Съдебният състав прие, че осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Решението обаче беше оспорено както от Софийската градска прокуратура, така и от началника на Софийския затвор. Според държавното обвинение липсват категорични доказателства, че процесът на поправяне е завършил. От затворническата администрация също настояват, че работата с осъдения трябва да продължи. По данни на прокуратурата Николов е прекарал реално в затвора три години и три месеца, като при изчисляването на изтърпяното наказание се вземат предвид и законово признатите периоди на предварително задържане. Предстои Софийският апелативен съд да се произнесе по оспореното определение.

Според Панайотов окончателният изход зависи от преценката на въззивната инстанция и от това дали са изпълнени законовите предпоставки.

„Убеден съм, че няма как Софийският градски съд, независимо в какъв състав, да се произнесе, без да спази изрично посочените в член 70 от Наказателния кодекс предпоставки за предсрочно освобождаване. Едната е лицето фактически да е изтърпяло поне половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. В конкретния случай това означава поне четири години и половина. Подчертавам - фактически изтърпени, ден за ден“, обясни юристът.

Той уточни, че при изчисляването на необходимия срок има значение времето, прекарано под различни форми на задържане преди влизането на присъдата в сила.

„Когато съгласно закона се приравняват срокове на предварително задържане, задържане под стража или домашен арест към изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тези периоди също се отчитат при изчисляването на необходимата половина от присъдата. Убеден съм, че съдът е съобразил тези сметки. Аз не познавам доказателствата по конкретното дело, но тази предпоставка не е трудна за проверка“, посочи Панайотов.

По думите му по-сложният въпрос е дали поведението на осъдения показва, че е постигната целта на поправителното въздействие на наказанието. „По-интересен е въпросът за оценката на втората предпоставка, а именно дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Тук вече съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по конкретното дело и да прецени дали те са достатъчни. Това не е въпрос само на аритметично изчисляване на изтърпяното наказание, а на съдебна преценка“, подчерта професорът.

Панайотов обърна внимание, че евентуалното предсрочно освобождаване не означава, че неизтърпяната част от присъдата автоматично отпада. „Искам да изтъкна нещо много важно. Ако въобще се стигне до предсрочно освобождаване, а за това предстои произнасяне и на Софийския апелативен съд, съдът е длъжен да определи изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода“, обясни той.

Експертът даде и конкретен пример въз основа на публично обсъжданите данни за изтърпяната част от присъдата. „Ако е вярно това, което се твърди в публичното пространство, че към момента съгласно закона са изтърпени пет години и седем месеца, това означава, че изпитателният срок ще бъде определен на три години и няколко месеца. В рамките на този период съдът може да постанови задължителни пробационни мерки, към които предсрочно освободеният трябва стриктно да се придържа“, поясни Панайотов.

Той посочи и последиците при нарушаване на условията. „Ако бъдат нарушени наложените пробационни мерки или ако лицето извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода, законът предвижда последици, включително изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието. Затова условното предсрочно освобождаване не означава, че осъденият остава без задължения и контрол“, подчерта експертът.

За случая с Никола Бургазлиев: „Задържането под стража не е наказание“

Беше засегнат и случаят с Никола Бургазлиев, обвинен за тежкия инцидент с АТВ, при който загина жена, а детето ѝ пострада тежко. Попитан за промяната на мярката му за неотклонение след продължителен престой в ареста, Панайотов обясни, че законът поставя ограничения върху продължителността на предварителното задържане.

„Според действащия Наказателно-процесуален кодекс, в зависимост от тежестта на престъплението, за което се поддържа обвинение, задържането под стража може да продължи до определен срок. Искам да подчертая нещо изключително важно – всяка мярка за неотклонение, включително най-тежката, не е вариант за наказване на лицето. Наказанието може да бъде наложено едва ако съдът го признае за виновно в извършването на съответното престъпление“, заяви професорът.

За новия ВСС: „Има риск да не се събере необходимото мнозинство за ключови назначения“

Панайотов коментира и процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет. В общото събрание на съдиите участват 21 допуснати кандидати, от които трябва да бъдат избрани шестима представители на професионалната квота. „Убеден съм, че колегите съдии, както и колегите прокурори, ще направят своя избор и ще се спрат на хора, които действително се отличават с високи професионални качества и се придържат към почтеността. Притесненията ми са свързани не толкова с избора на професионалната квота, колкото с възможността парламентът да излъчи само част от своите представители“, посочи той.

Според експерта частичното попълване на парламентарната квота може да създаде проблеми при вземането на ключови кадрови решения.

„Представете си, че парламентът избере само двама, трима или четирима представители. При 11 избрани от магистратските общности и участието на председателя на Върховния касационен съд може да не се достигне необходимият брой от 17 гласа за избор на председател на Върховния административен съд. Освен това ще възникнат спорове дали такъв състав на Висшия съдебен съвет е достатъчно легитимен, за да пристъпи към избор на главен прокурор. Възможни са различни тълкувания и именно това ме притеснява“, коментира Панайотов.

Той обърна внимание и на практиката за продължително командироване на магистрати, която според него е загубила първоначалното си предназначение. „Командироването по класическото си разбиране трябва да бъде временно преместване на магистрат поради обективна необходимост от осъществяване на правораздаване. Вместо това то се превърна в своеобразен трамплин за израстване в по-горна съдебна инстанция. Очевидно този проблем трябва да бъде преодолян чрез промени в Закона за съдебната власт“, заяви професорът.

„Огромен риск е години наред да имаме само временно изпълняващи функциите“

Панайотов изрази сериозни резерви и към действащите правила за временно назначаване на ръководители на ключови съдебни институции.

„Не мога да си представя кой колега, знаейки, че максималният срок, за който ще заема съответната длъжност, е шест месеца, ще успее да встъпи, да се ориентира в ситуацията, да прецени необходимостта от методически указания и да създаде добра атмосфера за работа, в която да няма основания за натиск върху магистратите. Още повече че законът допуска този срок да бъде прекратен и предсрочно с решение на Висшия съдебен съвет“, посочи той.

Според него това създава несигурност не само за временно назначения ръководител, но и за цялата институция. „Рискът е огромен. Сроковете са въведени, за да ограничат възможността един и същи човек да заема продължително длъжността като временно изпълняващ функциите. Но не е ограничен общият период, през който институцията може да бъде управлявана по този начин. Вече години наред сме свидетели на подобна ситуация с поста на главния прокурор. Ако отново не се стигне до избор на парламентарната квота в новия Висш съдебен съвет, не мога да си представя колко още ще продължи това положение“, предупреди Панайотов.