Варненска художничка увековечи боклуците на Варна в творбите си

10/08/2022, 10:07

Варна се превърна от морска столица в символ на боклуците.

Кофите в почти целия град преливат, а общината не успява да се справи с проблема.

Млада варненска художничка- Петра Димитрова е “увековечила” боклучавото положение във Варна в дипломната си работа.

Ето как обяснява тя интереса си към проблема:

Избрах тази тема , защото исках да обърна внимание на един проблем, който безспорно е съществувал винаги сред нас, но смятам, че в днешно време, за съжаление, започва да взима превес. Чрез дипломната си работа искам да изразя една своеобразна форма на протест срещу това, което се случва със самосъзнанието на хората в 21 век и незаинтересоваността на общността към все по-увеличаващият се материализъм и нарастващата деградация на духовните ценности. Реших да избера боклука като сюжет за своите творби, понеже сметнах, че ще е най-удачен израз на консуматорската нагласа сред обществото и че ще предаде най-добре усещането за разпадане и хаос. Също така исках да предам едно определено чувство на апокалиптичност и претъпканост, което да създаде напрежение в самата композиция. За да покажа тази атмосфера използвах при процеса на работа мои снимки от депото за скрап край Горна Оряховица както и на различни камари с боклук. Използвах и много предмети, които бяха около мен, като рисувайки ги от натура, непрекъснато ги добавях на определени места в композицията. Моето желание беше да създам среда, изцяло завзета от материалното, от онова, което е уж излишно и непотребно. Там, където духовността е изчезнала и са останали само каросериите на автомобилите като скелети от човешкия свят.

Няма действия без последствия. Ние изхвърляме онова, което смятаме за ненужно и си мислим, че вече го няма, но то остава след нас и се трупа. Боклуците, предизвикват отвращение и стоят като символи на деградацията и вечната ненаситност на хората, за които в днешно време вещите са станали по-важни от отношенията с останалите. Егоизмът, отказът от съпричастност и поемане на отговорност, издигането в култ на материалното и все по нарастващата алчност, са нещата, които бавно, но сигурно ни водят към самоунищожение. Всичко се произвежда сякаш не да изпълнява някаква функция, а все едно за да се повреди в един момент.

Аз лично смятам, че изкуството трябва да олицетворява енегрията на живота. В нашия забързан живот, много често не желаем да си дадем сметка какво се случва и по какъв начин допринасяме за състоянието на средата около нас. От тук нататък бих искала да имам възможността моите картини да бъдат насочени навън към хората и да мога да изобразя онези чисто човешки търсения и техните визуални олицетворения чрез средствата на живопистта.