На 17 юли имен ден празнуват 6 морски имена

Дата: 16/07, 17:00

Кадър Уикипедия

На (17.07) 17 юли имен ден

всяка година празнуват
мъже с имена: Марин, Маринчо, Марчо
жени с имена: Марина, Маринка, Маринела.

Произходът на името е от латинската дума маринус и означава – „морски“.

Православната църква почита Св. вмчца Марина (Тип. с. 375, т. 1)

Света Великомъченица Марина се почита от Православната църква на 17 юли. Тя е известна сред католиците като Света Маргарита Антиохийска (или Дева Маргарет на английски: Margaret the Virgin) и се празнува на 20 юли, когато православните християни празнуват деня на Свети Илия.

Света Маргарита е призната за една от Четиринадесетте Свети помощници - покровителка на децата.

В България (особено в югоизточната част на страната) много често срещано е умалителното наименование на светицата – „Маринка“.

Александър Фол предполага, че този антропоним може да се изведе от корена mar, който на тракийски език би имал значение „голяма вода“. Хипотезата на Фол, че името кодира „чист хтоничен елемент от първичен космогоничен порядък“, се подкрепя от фолклорния материал. Много е вероятно през Средновековието етимологично внушеното „Марина – вода – море“ да не е било чуждо на вярващите, тъй като по писмени сведения тялото на светицата се е пазело в Константинопол, в църквата на Дева Мария Бахара (Bahharah), т.е. „морска“ (marina – в превод на латински). През същата епоха в Средиземноморието светицата е била призовавана да закриля вярващите в морските бури, като тази вяра според Валерия Фол е вдъхновена от омофонията на името с епитета marina.

Според житиетата й, Марина е живее през III-IV век и е дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея), главен град на областта Писидия, по това време - римска провинция.

Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина, повлияна вероятно от своята дойка, както и на някакъв странстващ проповедник, става християнка на 12 години и решава да посвети своята девственост на Бога.[4]

Когато баща й споделя с нея, че планира да я омъжи, тя му открива собствените си въжделения, обяснявайки му, че не и трябва земен съпруг, защото нейният небесен годеник я очаква (в смисъл, че се надява по-скоро да почине, а дотогава да остане девствена). Без да се отказва от намеренията си, баща й я изпраща да поживее в неговото крайградско имение, чиято икономка междувременно е станала някогашната й дойка (и нейна по-сетнешна бавачка). Като познаваща момичето, както и възприетата от него религия, той се надява, че преданата му служителка, ще успее да намери аргументи в полза на женитбата, които да се сторят на девойката убедителни. Обаче именно докато е там Марина научава кой е мъжът, с когото баща й възнамерява да я задоми - това е един от военачалниците, на които император Диоклециан най-много разчита за провеждането на новата му репресивна политика, спрямо християните. Човекът се казва, според най-разпространения вариант, Олимброс или Олимврий и е управител на област. В житиетата се споменава като негово владение Диоцез Ориент, но от контекста е видно, че е по-вероятно да е бил епарх на Писидия, където има дворец и е високо почитан, а има и голяма административна власт. Все така живееща в имението и, както изглежда, помагаща на надзорницата си в овцевъдство, вече 16-годишна Маргарита най-сетне е посетена от своя кандидат, който, омаян от хубостта й, припряно й предлага да се омъжи за него. Тя веднага му отказва, с аргумента, че не може да бъде негова, щом се е обещала на Исус Христос. Решавайки, че не й е предложил правилно, Олимврий отначало я отвежда в Писидия, настанява я богато, отрупва я с разкош и я поставя под опеката на свои приближени местни дами, на които поставя задачата да й представят възможния й брак с него в най-положителна светлина. Обаче и това се оказва напразно - тя пак не го иска, въпреки че, поучен от първия си неуспех, той този път й предлага публично и с уважение, на специално построен за това подиум, насред площада.

След това, все още далеч неразколебаният Олимврий, намисля да сломи съпротива на девойката, като й покаже, че вместо прекрасна, съдбата й би могла да бъде ужасна и я изпраща под стража в затвора - да се запознае с възможните последици, от отказа им, за онези християни, които упорстват и не се съгласяват да участват в жертвоприношения към боговете-олимпийци и към гения на императора. Пред самата Маргарита, това изискване все още не е предявено, тъй че няма и конкретни доказателства, че е нелоялна, към Диоклециан и почитаните от него божества.

Все пак, когото се оказва, че не се е впечатлила по такъв начин, че вече да е готова да се омъжи за него, управителят решава да я задържи в затвора и да й даде и по ясна представа за мъченията. Продължавайки да бъде влюбен в нея, той гледа да я щади, но въпреки това нарежда да я подложат да известна част от допусканите към упорстващите християни изтезания - най-вероятно да я бичуват с камшик на няколко пъти ("прикована към дърво и терзана"). Възможно е да се е надявал Марина да се прекърши от мъченията, дори дотам, че да се откаже от вярата си, но съвсем не става така, а даже тя още повече се убеждава, че скоро ще се представи в чертога на своя небесен жених. Получава видение в този смисъл на светещ кръст и тя чува глас, който ѝ обещава, че мечтата й ще се изпълни.

Според преданията за Света Марина, докато прекарва нощта в тъмницата, тя е сподобена от Бога, със среща с Велзевул, след като сама изявява желание да се вкопчи в двубой с него. Отначало той праща срещу нея един дракон, когото тя побеждава с кръстен знак, разпаряйки му корема, след като той я глътва. После побеждава него самия словесно.

На сутринта се оказва, че раните й много бързо са зараснали и вече не личи да е била измъчвана. Доволен от това, Олимврий, който все още я обича, се надява да не става нужда да я измъчва пак, но тя потвърждава непоколебимостта на вярата си в Христос - за негово нещастие и за радост на палача Малх - самият той християнин - който вижда в екзекуциите на единоверците си (както и те самите) възхвала на Бога и утвърждаване на вярата в него, и се надява хората да получат в лицето на Маргарита още един пример за истинско благочестие. Така че тя отново е подложена на изтезания, този път по-жестоки, а раните й са обгорени.

Тъй като и това не стига за да се сломи девойката и чувайки я да се моли на Исус за кръщение (тъй като до този момент не е кръстена), Олимврий нарежда на палача да я натика вързана в каца с вода (или в басейн, пълен с вода). Когато излиза (при това развързана) тя сияе от щастие и пее химни, убедена, че е била наистина кръстена от самия Бог.

Накрая управителят Олибрий, макар още влюбен, заповядва да я изведат извън града и да я посекат с меч; така тя умира в 4-тата година на Диоклециановите гонения - към 306-307 г.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!