Анна Пампулова за „Красавицата и Звяра“ на 12, 13 август в Летния театър: Всеки диалог е движение

12/08/2022, 20:22

По темата за премиерата на "Красавицата и Звяра" на 12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър - Варна

Анна Пампулова, която след „Омагьосани картини“, „Цар Лъв“ и „Дама Пика“ във Варна, сега поставя и хореографията за мюзикъла „Красавицата и Звяра“, в който също не липсват магии. Но във всеки случай говорим за магията на хореографията.

Понеже говорим за омагьосване, няма да издавам магията (засмива се), но ще кажа, че е много интересно и забавно да претворявам всеки диалог през движение. След „Цар Лъв“ мюзикълът като жанр все повече ме вълнува и усилено следя съвременните тенденции в този жанр.

Разбирам, че в „Красавицата и Звяра“ ще ни изненадаш с някаква иновация?

В балните сцени въвеждам неокласичен вариант на изпълнение. Основанието за този подход идва от факта, че балетната трупа е много добра и аз реших да го покажа на публиката. Освен танцьори за мюзикъл, в „Красавицата и Звяра“ има и професионални балетни артисти, които респектират с палцовата си техника. В началото и в края на мюзикъла нашите балетни артисти танцуват на палци, след това в една характерна сцена показват бродуейски движения. Мисля, че за професионалните балетни артисти би било добре, минавайки през мюзикъла, да опитат различни танцови техники.

Кастингът отнасяше ли се и за балетните артисти?

Не, те влязоха директно в мюзикъла, като от балетната трупа на Държавна опера Варна аз избрах 6 момичета и 6 момчета. Всички останали минаха през двуетапен кастинг, вкл. с танци. Остават броени дни до премиерата и определено мога да кажа, че и те се справят добре. Певците също се отличават с добра вокална и движенческа подготовка, така че за тях е важно персоналното изграждане на ролята във всичките й аспекти.

Как се вписват различните танцови техники в общата движенческа партитура на „Красавицата и Звяра?

Опитвам се да подчиня всички танци на жанра на мюзикъла, дори в класическите елементи. Всъщност палцовата техника не се използва само в един жанр – освен в класическата, тя се появява и в неокласиката и в съвременната хореография, така че защо да не я включим и в мюзикъла. Правя го, не за да изглеждам интересна, а защото има две подходящи сцени за подобна техника. Това са балните сцени, където може да се приложи идеята за валса, идеята за двойката, за социалната интеграция, ако щеш.

Любопитно е как се поставя хореография за омагьосани предмети, които някога са били хора. Най-малкото, специфичните костюми ще им пречат да танцуват.

Изградих отделна движенческа партитура за всеки омагьосан предмет и в този смисъл това е уникална хореография, специално създадена за постановката на „Красавицата и Звяра“. Моят хореографски стил е характерен с това, че в него не могат да се открият елементи от работата на други хореографи. Основното, което ме интересува, е следвайки своя стил, да запазя във всеки един момент усещането за оригиналност на дадения спектакъл. Казано на хореографски език, независимо какъв вид обувка вкарвам в спектакъла, идеята за мюзикъла остава и аз се придържам към нея.

В „Красавицата и Звяра“ се изявяват артисти от различни сценични изкуства, различни театри, с различен опит. Как тази разнородна компания се подвежда под един и същ „хореографски знаменател“?

Точно в това се състои работата на хореографа. Налага се понякога да обяснявам, че каквито й идеи да имат за поведението си на сцената, артистите трябва най-напред да ги споделят с мен, а след това ще решим какво да правим. По време на репетиционния процес едно ентусиазирано трио беше разработило собствена хореография. Наложи се да обясявам, че не всяко движение е хореография и не всичко в мюзикъла е хореография. Има определени моменти, в които се използва хореография и в този смисъл хореографията не може да бъде самоцелна.

Петко Бонев също ми разказа за изблиците на творческа енергия в екипа, които погледнато от друг ъгъл демонстрират ангажираността на артистите към целия процес.

Да, подобно поведение е нормално за мюзикълни продукции, докато в оперните продукции артистите не се осмеляват да навлизат в чужда територия и изцяло се доверяват на режисьора и хореографа. Но тук, нека да повторя, кастингът е много добър и работата с артистите наистина е приятна. Сега ще споделя нещо много интересно от подготовката на „Цар Лъв“. В един момент започнах да възприемам всички артисти като животните, които пресъздават, толкова много бяха заприличали на тях (засмива се).

А изглежда и самите артисти също се възприемаха така. В кулоарите на театъра се разказва дори случай, в който един от актьорите влязъл с походката си от „Цар Лъв“ в съвсем различен спектакъл. Харесвам тази история.

Същото мога да кажа и за Красавицата и Звяра“. Артистите толкова добре са изградили образите на героите, буквално са се слели с тях и извън репетициите ми е трудно да общувам с тях, не като с герои от мюзикъла. Хубаво е.

Ще издадеш ли любимата си хореография или за кой герои си поставила нещо специално...

Нямам любима хореография. Изграждам всяка движенческа партитура с любов, аз просто не мога да работя по друг начин. Работата в „Красавицата и Звяра“ беше като едно дихание за мен, много леко и приятно. Въпреки това, в един момент се превръщам в лошото ченге, както казва Петко Бонев. Няма друг начин, при мен дисциплината е много важна, трябва да кажа стоп на креативностите, движенията трябва да бъдат установени и затвърдени, а не непрекъснато да се обновяват. Трябва да намерим общото между артистите с опит в екип и тези без опит, трябва да се овладее и момента с вкуса. На различен етап от развитието си хората имат различен вкус и различни критерии и това също може да се окаже проблем. В голямата трупа обаче съществуват правила, едно от които е, че не може да даваш идеи по всяко време. От друга страна подобни ситуации са полезни и възпитателни за артиста, в тях той ще изгради своя характер. Ето защо и аз играя отвреме навреме ролята на лошото ченге, но това се отнася не само до дисциплината, а и до необходисмостта да се създаде фокус в репетиционния процес, да се заостри вниманието към творческите детайли, да се култивират колегиалните и партньорски взаимоотношения.

Как лично на теб ти въздейства „Красавицата и Звяра“?

Аз съм човек, който търси красотата и естетиката както в професионалния, така и в личния си живот. Много трудно се справям например с гротеската. Търся красотата във всичко, така че за мен „Красавицата и Звяра“ е онзи красив и съдбоносен момент, в който деликатната, умна и интелигентна жена печели сърцето на мъжа.

Интервю на Виолета Тончева