Как преди 34 години спасиха Варна от голяма ТРАГЕДИЯ: Взривът на

24/06/2011, 14:01

Кой можеше да предположи, че на 23 срещу 24 юни 1977 година, Варна би могло да бъде опожарена и унищожена от повреда в генератор на един кораб и от взривоопасни петролни деривати, образувалите се в машинно-котелното му отделение (МКО). До тази дата сигурно никой не би повярвал. Всъщност, ето хронологията на тази трагедия.

В този ден българския моторен танкер “Ерма”, разтоварва 17,721 тона суров нефт доставен от Либия на първи мазутен кей, в началото на стария корабоплавателен канал “море-езеро”. 171 метровия танкер застава на кея предния ден в 14.20 часа. Към 17.35 часа на 23-ти вече е разтоварено около 8000 т.мазут, когато над залива отеква силен тътен, а от “Ерма” се издигат кълба дим и огън. Внезапно танкеровия спомагателен генератор № 3 увеличава безконтролно оборотите си, повишава се електрическото напрежение и в крайна сметка, следва взрив и пожар в МКО. За миг помещенията в задната надстройка са превърнати в купища горящи останки. Като по чудо оцеляват намиращите се в тази част на кораба членове от екипажа, някой затрупани от отломките на надстройката.

Разположените недалеч на брега десетина цистерни на “Петрол” с нефтопродукти, другия танкер-разтоварващ бензин зад кърмата му, високите температури на въздуха, липсата на директен достъп за пожарни автомобили до горящия кораб, сериозните количества взривоопасни изпарения в редица от товарните му танкове, не разтоварените количества мазут (10,000 тона) и 400-те тона собствено гориво в танкове граничещи с района на пожара, са фактори допълнително усложняващи обстановката.

От взрива е изкъртен “светлика” на МКО – и извърлен от взривната вълна няколко тонния капак се отзовава на левия борд на палубата. Котелното помещение, вече не изпълнявайки ролята на “дип-танк” т.е. предпазна преграда на газьоления танк, от огнището на пожара. Към началото на пожара на борда е само една трета от екипажа, начело със старши помощник капитана Христо Иванов, те извършват обичайните разтоварни операции. След първия взрив екипажа панически напуска кораба, но Стар-пома, успява с помощта на останали двама моряци за сравнително кратко време да затвори крановете по които тече мазута към бреговата магистрала, изолира товарните танкове и корабните магистрали, даже освобождава котвените вериги, които за зла участ не изтичат в морето. Двамата дежурни (Никола Христов и Александър Бонев) намиращи се в МКО по време на взрива са в неизвестност, вероятно загинали.

След взрива и възникването на пожар в МКО, “Ерма” остава без осветление, унищожени са пожарните и отводнителните помпи, изобщо кораба се превръща в куп горящ и трещящ метал – тик-такаща заредена мощна бомба, с неизвестен час на задействане, а съдбата на града е в ръцете на тези, които участват в операцията за ликвидиране на бедствието. В световната практика не са много случаите на успешно изгасяване на танкерни пожари. Горящата “Ерма” е потенциален убиец, защото товара, заедно с тези в цистерните на “Петрол” и бензина на съседния танкер, създават опасност способна да унищожи съоръженията в пристанището, разположените наоколо заводи, военно-морската база, най малко крайбрежната част на града и да замърси морето с нефто-продукти. В този момент малцина осъзнават, че над Варна надвиснала изключително сериозна опасност, а движещите се по улиците хора даже и не подозират накъде и защо са се засилили с вой пожарните автомобили.

Всяка година по традиция на 23 юни в стола на противопожарната служба във Варна се срещат участниците в потушаването на пожара на танкера "Ерма"

Фото Здравко Роев

Първи предприемат действия пожарникари, разстлали шлангове от брега, двама от тях в противопожарни костюми и кислородни апарати се опитват да влязат в МКО, но огъня не им позволява да стигнат до там. Изградената структура - МАСО, за борба със стихийни природни бедствия, крупни промишлени аварии и катастрофи е задействана от дежурния в пилотска станция – капитан Русев. Уведомени са съответните служби и ведомства, членовете на “оперативния щаб”, се събират в команден пункт - “Пилотска станция” разположена в сградата на пристанищното управление. Към 18.00 тук са вече Николай Йовчев-ген.директора на “Воден транспорт”, директора на БМФ и пристанището. Командния пункт е на много удобно място - директно се вижда горящото, гърмящо и пушещо туловище на танкера, а освен това има всички средства за свръзка и апаратура за запис на разговорите. Съгласно инструкциите при бедствия в района на пристанищата се задейства веднага по тревога първия ешелон за ликвидация на бедствия - пристанищните влекачи, оповестени са и противопожарните служби. Влекачите: Юпитер, Икар, Оберон Меркурий, Сатурн, Уран, Европа, се втурват към танкера, запускат пожарни стволове, опитват се да пръскат с вода бордовете и палубата на Ерма. Тези малки плавателни съдове са много маневрени, съоръжени са със средства за потушаване на пожар, имат радио-връзка и носеха постоянно дежурство в самите пристанища. При нужда в последващ етап следва да се включват аварийно-спасителен отряд (АСО) и други спомагателни сили и средства. Този път обаче, мащабите на бедствието са застрашително големи и всички сили и средства са повикани. Спасителния кораб ”Нептун” на АСО, осигуряващ безопасността на най голямата ежегодна българска ветроходна регата с чуждестранно участие, му е наредено да прекрати спасителното осигуряване на 100-тината ветроходни яхти с около 400 души на борда им и веднага да се върне във Варна. Аз като началник на АСО следваше по най бързия начин да се явя на мястото на бедствието. “Нептун” влезе в Несебър за да разтовари намиращия се на борда му екип на състезанието, а аз за по бързо се придвижих с автотранспорт до Варна.

Не дълго след избухване на пожара са правени два неуспешни опити да се отреже котвената верига на Ерма. Началника на морската администрация-ДИК – капитан Никола Говедаров, заедно с директора на дирекцията за предпазване морето от замърсяване – капитан Петър Калчев с катер оглеждат обстановката около горящия танкер – подготвя се поставянето на бонови заграждения за преграждане пътя при евентуален разлив. В обливането на Ерма се включва и военния пожарен катер.

Първите няколко часа след взрива, не се чувства стройна организация, действията са доста хаотични, много хора се месят и опитват да командват, подават се противоречиви команди и всевъзможни компетентни и некомпетентни предложения, но реален резултат не се постига. Пожарът обхваща цялата кърмова част, въпреки, че влекачите поливат туловището на горящия танкер, а от другата страна екип от пожарникари гаси от брега. Става все по опасно и ген.директора Н.Йовчев разпорежда да се започне евакуацията на всичките 7 кораба и 2 танкера от пристанището, операция която завършва много бързо - само за два часа. Никой не коментира въпроса за евакуация на населението в района около пристанището, това е задължение на градския щаб. Не ми се мисли какво би се случило с хората от крайбрежните квартали, ако не успеехме да ликвидираме пожара и Ерма заедно с другите “бомби” гръмнеше …

Минутите текат, превръщат се в часове, а резултат никакъв. Танкера Ерма изглежда обречен, а взривовете периодично изхвърлят огнени пламъци над кораба, до потушаването на пожара в 17.40 часа на 24 юни ще се преброят 91 взрива. Около 20.00 часа страхотен взрив, разкъсва палубата над котелното отделение и високо над танкера се разхвърчават късове метал. Най голямото парче се сгромолясва върху танкера, но за късмет не предизвика второ пожарно огнище. Умиращия танкер напомня, че е време да се действа по енергично и дава последен шанс на спасителите. След този взрив обаче, всички са стъписани. Уплашени, екипажите на влекачите и катерите се отдалечават моментално и от този момент нататък, е много трудно да се върнат отново. Повиканият главен механик на Ерма, припада когато се качва на борда на катера отишъл да го заведе на Ерма, а капитанът му шари безполезно между кея и щаба. Няма нищо чудно в това им поведение, защото механика е бил на танкера Лом - взривил се пред Одеса след сблъсък с кораба „Моздок”, а от практиката се знае, че в момент на подобни ситуации, отговорните лица често не се държат адекватно. Около 22.00 часа в ефира се разнася неприятната фраза “Процесът е неуправляем” – това бе новината, която може би бе вярна за момента, като се има предвид безсилието на екипите до този момент и прогресивното развитие на пожара. Потърсена е помощ от СССР и Румъния. И двете страни откликват незабавно и изпращат свои противопожарни морски единици. “ПДС -123 и “NS - 116” пристигнали във Варна, когато пожара е вече загасен, но това в никой случай не омаловажава техния акт на солидарност и взаимопомощ.

Пожарните автомобили пристигнали в порта бездействат по кейовете, тъй като от щаба дълго време никой не се сеща да ги натовари на палубите на двата еднотипни самоходни плаващи кранове “Гигант” и “Антей”, за да ги отнесат на борда на горящия танкер. Малко преди полунощ в щаба се появява началника на националната противопожарна служба генерал Дончев, а Страхил Христов – председател на Областния съвет – Варна, още в 22.30 часа разпорежда самоходния 100 т. кран “Гигант” да започне товарене на пожарни автомобили. Той познава добре възможностите на това уникално плаващо съоръжение, което преди 2 години взе дейно участие в ликвидиране последствията от събарянето на стария Аспарухов мост във Варна.

След 23.30 взривовете стават по мощни и чести, поради което последва разпореждане от щаба “Никой да не се качва на Ерма!”, но 50 минути по късно крана “Гигант” командван от капитан Тодор Бацов, с шефа на националната противопожарна служба генерал Илия Дончев, група офицери и старшини от пожарната (Михайлов, Ганев, Стефанов, Пеев) и с три пожарни коли на палубата застава на борда на Ерма, посрещнати с няколко салюта, един от които направя дупка на крановата кула, подобна на тази на димохода на миноносеца “Дръзки” и изпочупва стъкла по кулата, под невъзмутимия поглед на намиращия се в рубката крановик Стефан Стефанов. Става ясно, че появата на генерал Дончев и неговия личен пример вдъхват кураж на останалите и създават условия за организирано осъществяване на операцията по загасяване на пожара и укрепи надеждата, че може би тази нощ няма да свърши трагично за града. Под канонада от взривове се разнасят шлангове, пено-генератори, провеждат се три пенни атаки, но взривовете продължават през няколко минути. Трима старшини отказват да се качат на Ерма - генерала ги наругава и изгонва. Другия плаващ кран “Антей” се включва в 02.00 часа на 24 юни и до 17.00 часа прави 6 курса с пожарни коли от кея до борда на “Гигант”. Около 02.15 с няколко водолази успях да се кача на “Гигант” и се отправих към мостика на крана. В тъмнината различих силуета на капитан Бацов и го попитах: Абе кептън тук бил генерал ....... и недовършил фразата, чух: Аз съм! - сопнато отговори генерала, облечен с мокра памуклийка и гащиризон. Извиних се и ни в клин ни в ръкав изтърсих “Прощавайте, ама не съм виждал до сега генерал в памуклийка” и се представих кой съм. Разменихме няколко думи и му обясних, че ще се включим в пожарогасенето и ще разучим аварийната обстановка, след което ще му предоставим информация за състоянието на устойчивостта на танкера във връзка с пълненето на корпуса с вода, която може да доведе до неприятни накренявания на кораба. Генералът процеди “Момче аз съм по гасенето на пожара, Вие гледайте вашата работа и информирайте за състоянието на танкера. Тук до сега никой не ни запозна с устройството на кораба?”.

Първата ми задача беше да се снабдя с “генералния план” на кораба – намерих го на мястото - на стената в коридора на предната надстройка и с помощта на водолазите и механика на Гигант Енчо Райков започнахме замервания за количествата на танковете и техните температури. Някой от тях бяха се нагрели до 62 С° . На око определяхме количеството постъпила вода, но не можехме да направим подводен оглед, защото бе тъмно. В 03.05 часа, когато измервахме последната групи танкове, изведнъж изригна огън от надстройката и ни оглуши 79-тия пореден взрив. Помислих си това е краят, проснахме се на палубата с Енчо, а като се осъзнахме, подобрихме световния рекорд по бягане с препятствия на кратки разстояния, не осъзнавайки, че ако се взриви танкера, ще ни намерят обувките в девненските села. Все пак от огледа констатирах нещо много важно. Пукнатината в стената на газьоления танк беше на сравнително високо място, от което ми хрумна щурата идея да се запуши от водолази, които да се спуснат в газьола! Трябваше обаче да стане светло, да намеря доброволци водолази и да не ми откажат от щаба. Когато споделих с генерал Дончев, той веднага схвана идеята за прекратяване на достъп на горива до огнището на пожара и одобри с думите “Добре, но се оправяй с щаба Ви”.

Малко по късно се проведе разговор за който не мога да не спомена. По радиото от щаба зам. командващия на ВМС - адмирал Фиданчев, викаше генерал Дончев “Другарю генерал слезте от Ерма, има опасност за живота Ви”. Всички присъстващи на разговора вперихме поглед в него, а той помълча за миг и продума “Абе тия от щаба, имат ли ъкъл? и обръщайки се към нас допълни: “Спокойно, няма да Ви изоставя”, включи микрофона и отговори “Нямам намерения да напускам танкера преди да сме овладели пожара, ами изпратете сандвичи и нещо силно за подкрепяне, че хората са гладни и изморени”. Конфузно положение. Значи, според някой величия, живота на останалите - нашия живот не е важен! Много пъти съм се връщал към този случай и съм убеден, че само в сложни, екстремни ситуации можеш да оцениш достойнствата на хората. Ами нали, ако генерала не беше се качил на Ерма, “процеса щеше да продължи да не е управляем!”. Ако тази нощ например началника на портовия флот Кольо Стоянов вместо да философства беше последвал примера на генерала и стъпеше на Ерма, то и влекачите щяха да го последват. Да, обаче той стоеше на брега, непрекъснато критикуваше и изразяваше особени мнения, задължително подкрепени с писмени докладни записки и винаги беше на разстояние от опасностите. Днес, години по късно си мисля: Абе, защо няма улица във Варна на името на покойния вече генерал Дончев? То без друго на кого ли не кръстиха улици, а той поне го заслужи. Вярно е, че всички които участваха в ликвидацията на аварията с Ерма заслужават поклон, но ако сложим ръка на сърце трябва да признаем, че най големия принос за спасяване на града от ужасната надвиснала катастрофа има той – достойния български генерал, дал личен пример на висок морал, безстрашие и чувство за отговорност.

Беше вече станало светло, когато повиках по УКВ щаба и им доложих, за намеренията ми да атакуваме газьоления танк от вътре. Адмирал Фиданчев прие съобщението и след малко дословно каза. “Това е много опасно. Ние не може да поемем отговорност за такъв опит.” Отговорих: “Аз не искам щаба да поема отговорност, само Ви информирам, за сведение”. За нас бе важно, да не ни забранят да направим това. Знаех, че риск за живота на влизащите в газьола водолази има, но мисля че той не беше неразумен. Безпокоих се повече след това да не ми натресат да плащам скъпите водолазните костюми, които естествено след влизането в газьола, нямаше да стават за нищо. Около 10.30 часа двама водолази (Веселин Димов и Пламен Димов) избрани с жребий, поради липса на желаещи, атакуваха газьоления танк от вътре и успешно запушиха цепнатините подхранващи непрекъснато “нафтовата печка” - огнището на пожара. Генерал Дончев, който настояваше за вкарване на още около 600 т. вода в МКО, видя резултата и се отказа да тъпчем Ерма с още задбордна течност.

Междувременно, “Нептун” – спасителния влекач на АСО, беше пристигнал на рейда Варна, хвърлил котва на 300-400 м. от Ерма и получи указания от щаба за включване в операцията. Малко по късно, той застана на борда на Гигант и капитан Дочо Дочев докладва, че по време на прехода са подготвили специалните противопожарни костюми, водолазно снаряжение, аварийните потопяеми помпи, аварийния материал и другите атрибути необходими при корабоподемни операции. В готовност държахме и две групи водолази с катера “Водолаз1”. Започнахме паралелна работа по възстановяване плавучестта на умиращия танкер.Пожара все повече губеше своята мощ, взривовете се бяха разредили и спряха въобще, но не всичко беше приключило. До 16.00 часа на няколко пъти огънят се опитваше да се изяви, но бързо биваше потушаван. Дойде време когато спокойно можеше да заявим, че недопуснахме, огнището на пожара да се прехвърли и взриви товарните танкове на Ерма, и това да стане причина за унищожаването на град Варна.

Към обяд на 24 юни бях готов с искани от генералния директор първичните разчети за окончателно ликвидиране на аварията чрез изваждане на кораба, което бе усложнено от наличието на 10,000 т. земно масло в танковете му, чийто разтоварване щеше да протече в примитивни условия. Дебата проточил се години дали “Да се изтегли горящия кораб от кея или да се гаси на място”, продължаваше, а той беше станал безмислен, само час и половина след началото на пожара. След серията от взривове Ерма беше здраво опряла на дъното и щеше да остане на това място още 9 дни - до 09.05 часа на 02 юли. Много по късно- мисля, че през 1998 г. се проведе учение на МАСО за гасене на пожар, на което бях поканен от тогавашния началника на ДИК-капитан Румен Василев. Много се говори по същия проблем споменаха и за Ерма, без да знаят, че съм участник в тази операция. Критикуваха ни, че сме гасили на място, вместо да изведем кораба, без милите господа-критикари да познават истинската обстановка, тази която Ви разказах по горе. Казах им шеговито, че всичко беше въпрос на вкус. Как да им обясня, че правилните действия се определят от конкретните обстоятелства и възможности, защото най глупавото е да умуваш и да губиш време. Ако не можеш да изведеш застрашения кораб извън пристанището - гаси на място, за да намалиш опасността от гибел на хора и материални ценности, ако успееш разбира се. Все пак, два тежки пожара на танкери в нашия район бяха изгасени от български пожарникари и морски аварийци - Ерма (1977) и Униря (1982). Това не се случва толкова често в световната практика. Останалото е от лукавого!

След успешната ликвидация на катастрофата с Ерма, се направи публичен анализ за причините довели до аварията, последствията, действията на участниците и техния принос. Щях да потъна от срам, когато началника на порт флота - капитан Кольо Стоянов, който само се въртеше около щаба, репликира генерал Дончев при даване на оценката си за действията на целия екип. Стоянов се правеше на герой, без да му е стъпил крака на трещящата и горяща Ерма. Той си преписваше за свой успех, спонтанна реакция на капитаните на влекачите да се снемат и гасят пожара на Ерма. Ако в маратонните бягания е важно участието, то в спасяването на корабите е важен приносът от това участие. Това капитан Стоянов така и не разбра! Но, свят широк, хора разни!Изминаха десетилетия години от гибелта на Ерма, голяма част от героите не са между живите, тяхната самопожертвователност спаси Варна от страшна трагедия, а приносът им принадлежи на истинската история на морска България, тогава когато слънцето не залязваше над корабите с българско знаме . Все пак по инициатива на кмета на градана честването на 30 годишнината от инцидента, няколко от тези които се борихме с пожара но от борда на самата Ерма, бяхме наградени с почетните знаци на Община Варна. Не че и тези които участваха на бордовете на влекачите и катерите не заслужават поклон, но най опасно много страшно бе на борда, на няколко метра от огъня и взривовете, поради което всички от нас наградени високо ценим тази почит.

Понякога се замислям, как бихме се оправяли сега, при една подобна авария? Сега, когато повечето от техническите плаващи средства станаха частна собственост, когато “морския мозъчен тръст” в Министерството на транспорта и съобщенията, съставен от пишман специалисти (не без активната намеса на разни велики морски депутати), когато е разпертушинена морската аварийно-спасителна дейност, когато в морското административно стопанство знаещите и можещите са заменени от “псевдо специалисти”, на които им са нужни поне 10-12 години усилено обучение за да може да се каже, че отговарят на изискванията за компетентност, когато морското законодателство е превърнато в коктейл от морско-речни недомислици, когато… Свят ми се завива от недомислията и глупостите, които вършат години наред едни и същи примитиви, ама ние сме си виновни, че не рипнем да ги изгоним, да ние морските хора с безглаголното търпение. И въпреки всичко Ви призовавам: Не падайте духом, чеда на морето, защото все пак остана Бог за да пази нас, България и нейното море.

кдп Никифор Герчев

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!