Може да загубим къщата на Димитър Талев заради бездействието на държавата

02/09/2022, 16:40

снимка Фондация "Димитър Талев", фейсбук

Може да загубим къщата на Димитър Талев заради бездействието на държавата. Тя се намира в Прилеп, Северна Македония.

От години собственикът ѝ моли държавата ни да я купи, но от българска страна не следва реакция. След смъртта му нейна собственичка е вдовицата му - възрастна и болна жена, която не може да я поддържа. Сега тя отново отправя апел към държавата ни.

На 1 септември - деня, в който се навършиха 124 години от рождението на писателя и автор на „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ БГНЕС публикува интервю със Снежана Аческа, която моли българските политици да съхранят родната къща на Талев, като я купи и превърне в културен дом на България. Жената я предлага на страната ни срещу 100 хил. евро.

"Най-голямото ми желание е къщата на Димитър Талев да стане българска, да стане културен дом на България. Не мога да разбера защо България спи. Може и плоча да поставят, но България трябва да бъде държава. Да се прояви в светлината на истинска държава и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека той се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – нека се върне обратно. И неговият дух да бъде спокоен", казва Аческа.

Тя казва, че съпругът ѝ си е отишъл тъжен поради нехайството на България към къщата на Талев.

"Къде е България? Защо спи?! Не мога да разбера защо България спи. От години го повтарям: "Сумата за една държава е смешна и да не се погрижи държавата да събере минимум 100 000 евро за къща с 10 стаи, която може да се превърне и в хотел". Създадена беше фондация „Димитър Талев“, но пак нищо не беше направено. Хората не дават пари. Смятам, че това е срамота. Да има България културен дом в центъра на Прилеп е голяма работа - казва Аческа. - Очаквам българската държава да дойде и да си я купи. Да им предам ключовете, докато съм жива. Мъжът ми почина тъжен и ми каза: "Живей, за да осъществиш това, което си си наумила". Ето, все още съм жива, скоро ще навърша 72 години, и моля българската държава да ускори този процес, защото не знам кога ще си отида. Тази държава ми изгони и децата – и трите са в чужбина, а аз останах сама. Поне да довърша онова, което започнах преди 20 години. Започнах със Стефан Данаилов и Първанов и досега няма нищо."