БАБХ: Вносът на зърно от Украйна се проверява и от Румъния, и от България

14/09/2022, 16:12

Булфото

Протестът на български зърнопроизводители озадачи икономистите и държавните институции със странните си искания.

Едно от тях е за спиране на "безконтролния внос на украинско зърно".

Всъщносто зърното се проверява и от българските, и от румънските власти

Твърденията на българските зърнопроизводителите обаче се разминават с позицията на Българската агенция за безопасност на храните. Оттам посочиха, че преди да влезе в България, украинското зърно минава през Румъния, където задължително се взимат лабораторни проби за третирането на семената. Отделно, българските власти правят допълнителни проверки за вредители, посочи пред Mediapool изп.-директор на агенцията Христо Даскалов, който в момента е в отпуск, защото е в листите на “Продължаваме промяната” за предстоящите избори на 2 октомври.

Обявените протести на зърнопроизводителите очаквано се обърнаха като бумеранг срещу самите тях. Икономисти попитаха няма ли право българинът да яде по-евтин хляб.

"Българските зърнари протестирали против евтиното украинско зърно. Значи българските потребители нямат право на по-евтини брашно и хляб!? Да оставим настрана, че ако беше руско, зърното нямаше да има проблем. Или няма значение дали Украйна може да си продаде зърното, за да оцелее като нация. Що за световен егоизъм и брутална липса на елементарна солидарност с хора в беда", риторично попита икономическият анализатор Илиан Василев във фейсбук.

"При тези цени могат да продават и навън. Аман от олигарси, които търсят защита на свръхпечалбите си от държавата. Новата стопанска номенклатура, хайде малко да се сетите че трябва да се конкурирате. Не сме ви крепостни потребители!?", заключи той.

Само преди ден от изследване на КНСБ стана ясно, че независимо, че ДДС за хляба е 0% от юли, стоката не е поевтиняла пропорционално на намаления данък.

Общественици също изразиха остро възмущение срещу липсата на солидарност от страна на зърнопроизводителите към съдбата на Украйна след руската инвазия там.

"Наглостта на зърнарите е безкрайна - тихичко си прибират субсидиите от ЕС и трупат огромни печалби - на гърба на европейския данъкоплатец. Сега зърното от Украйна уж им пречело да реализират обичайните си безмерни печалби - и реват до Бога. Нула солидарност от тяхна страна към каузите, зад които европейците застават. Затова - никакви субсидии за едри земеделски производители!", посочи Ружа Смилова във фейсбук.

В последните 7 години налагането на таван на субсидиите на зърнопроизводителите е във фокуса на общата селскостопанска политика на Брюксел. Във времето от 2014 досега е въведено правилото, че годишно фермер не може да получава субсидии за земя повече от 300 000 евро, като започват да му се ограничават още щом достигнат 150 000 евро.

За новия програмен период 2023- 2027 се предвижда този таван да е тройно по-нисък - 100 000 евро.

Спорен е обаче въпросът дали този таван не се заобикаля чрез свързани фирми, а самата ЕК призна, че не може да контролира изцяло свързаността на толкова много земеделски фирми в ЕС.