Списание с български шевици

Дата: 01/10, 06:30

В системата за разпространение на печата е брой 3/2022 г. на сп. Изживей България. Броят е отново с шевици, този път – капански. Етнографската група „капанци“ е малобройна и живее на територията на няколко селища в Разградска, Търговищка и Русенска област. Самоопределят се като „най-старите българи“. Известни са с консерватизма си и поради това традиционната им култура е изключително добре запазена. Това се отнася и за традиционното облекло. Много богата е колекцията от такова на Регионалния исторически музей в Разград. Образци от него могат да се видят и в музеите в гр. Попово и гр. Търговище. Основната част от това облекло обаче и до днес се съхранява в населението. Като информацията за това богатство е оскъдна.

Традиционната женска капанска носия е двупрестилчена и шевицата е само по ризата, в някои случаи – и по предната престилка. По-малко са съхранените образци от мъжко облекло. Според водещата теория названието на групата е свързано с това на шевицата, която е в долната част на ръкавите и по полите на ризата. Тя е в тъмната цветова гама, най-често в черно и е с единични бодове в тъмно червено, синьо, зелено, розово, т. нар. капки. Нарича се капане или черно капане. Ризата-капанка винаги е с кръстовидна пазва: по вратната извивка и пазвения разрез има плътна шевица с плосък бод в тъмната цветова гама и симетрично от двете страни на пазвата са разположени т. нар. петлета. В разградските селища по ръкавите на някои носии има „сусми“ – растителен мотив, представляващ клонче.

В настоящия брой са включени бойчета, наричани още дърво на живота, и черно капане. Първият мотив се бродира в предната част на ризата, там, където се срещат предната и задната престилка. Под него, в най-долната част на ризата е черното капане. В някои случаи бойчета са бродирани и по ръкавите на ризите, непосредствено над черното капане. Използваните бодове са кръстчета, които капанците наричат „куманец, куманци (мн. ч.)“, контурен бод, маргаритен и синджирбод, полегат бод без водене на конец. За тези мотиви са характерни комбинациите от бод пред игла и промушвания, при които с иглата се работи само от лицевата страна. Тъй като тези техники са специфични, предлагаме схеми за тяхното изработване.

Всички бойчета са от ризи-капанки, изработени в края на 19-ти век. Собственост са на частни лица от селата Садина, Гецово и Топчии. За нуждите на изданието мотивите са извезани със съвременни материали - бойчетата и капането са върху панама с конци тип мулине. Предлаганата в края на списанието дамска блуза е изработена върху коприна с копринени конци. Като спомагателен материал е използвана канава, която впоследствие е изнищена. Всички схеми на шевици са ръчно рисувани, понеже компютърните програми не позволяват да бъде изобразено многообразието на везбените техники. Не са посочени марки конци, също и номера. Използването на точно определен нюанс на цветовете не е характерно за българската шевица. За удобство при бродирането е изобразена и опаковата страна на всяка шевица.

Капанската шевица е устойчива, т. е. не е променяна през вековете в отделните селища. Това означава, че тя е носител и на информация за движението на населението между отделните селища. Защо шевицата на ризата-капанка е еднаква в селата Садина, Гецово и Топчии, четете на последните страници на списанието. Това е историята на Гяур Хасан – защитникът на българите. За него Г. С. Раковски пише: „Той не мъчеше българите, но още ги защитаваше от скитащите се тогава делибашии.“