Голяма измама за цифровото евро

Дата: 17/11, 13:44

Пиксабей

Заплашва ли сигурността ни цифровото евро, каквито информации се появяват напоследък?

Колко реално е цифровото евро

     Цифровото евро все още е на етап предложение. ЕЦБ започва да проучва въпроса през 2020 г. През 2021 г. стартира проучвателната фаза на проекта, която приключва през октомври 2023 г. Тогава ЕЦБ преминава към фазата на подготовка и изпитване на цифровото евро, която се очаква да продължи три години. Не е задължително обаче приключването ѝ непременно да означава, че цифровото евро ще бъде въведено. На 28 юни 2023 г. ЕК представи законодателни предложения относно цифровото евро, както и относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство, показва проверка на Factcheck.bg, цитирана от Асоциация „Активни потребители” .

     За разлика от криптовалутите, цифровото евро е форма на „пари на централната банка“ (може да го срещнете и като централно банково евро/пари). Европейската централна банка ще гарантира, че то е безопасно, поддържа стойността си и може да бъде обменено срещу пари в брой. Цифровото евро е друга форма на съществуващата евро валута, не е неин заместител. Напротив, една от целите на проектозаконодателството в ЕС е да се защити именно възможността на потребителите да плащат в брой, ако искат това. Важно е да се гарантира, че принципът на задължително приемане на пари в брой не е подкопан от едностранно налагане на политики за ограничаване на плащанията в брой от страна на бизнесите. Затова от държавите ще се изисква да наблюдават равнищата на приемане и отказ на плащанията в брой и да предприемат мерки, ако приемането на плащанията в брой не е гарантирано. Същевременно държавите ще са длъжни да наблюдават равнищата на достъп до пари в брой и да се намесват при необходимост.

Без проследяване на доматите

     Най-много спекулации има по темата за възможността цифровото евро да позволява контрол върху личния живот на потребителите. Контрол е централно понятие в конспиративните теории – контролът е едновременно мотив, действие и резултат на пъклените планове на „глобалистите”, независимо дали става дума за пари, ваксини или въглеродни емисии. В проекта на ЕК се предвижда цифровото евро да може да се използва офлайн, при което да предоставя същата лична неприкосновеност, каквато и плащанията в брой (за разлика от съществуващите решения за цифрови разплащания). Личните данни на потребителите ще са достъпни за банката или разплащателната услуга, където се намира съответната сметка с цифрово евро. Както и в момента, банките трябва да имат достъп до личните данни, за да управляват сметката, да обработват плащанията и да предотвратяват измами и пране на пари.

При офлайн ползване на цифрово евро обаче банката ще вижда същата информация, която вижда при теглене в банкомат в момента – тя ще знае колко пари сте изтеглили, но не и за какво сте ги използвали. ЕЦБ няма да може да идентифицира отделните потребители, нито ще знае какво правят с парите си. Същото се отнася и за националните централни банки.

Според ЕК, с предложението за цифрово евро „се въвежда ниво на лична неприкосновеност, безпрецедентно за електронните разплащания”.

Цифровото евро няма да е „програмирано“

     Това означава, че обществените власти няма да могат да определят конкретни цели, за които да се използва. Нито ЕЦБ, нито която и да е публична институция ще може да ограничава потребителите къде, кога, за какво или на кого да плащат с цифрово евро. Теоретично е възможно публичните цифрови пари да бъдат програмирани. Включително с определен срок на валидност, за да се насърчи потреблението. Темата за това как и доколко могат и трябва да се използва програмирането на цифровите пари на централните банки е обект на сериозен дебат в науката, медиите и политиката. Този сериозен дебат обаче няма нищо общо с абсурдните, понякога смехотворни интерпретации в социалните мрежи. Предпазливостта, с която ЕС подхожда към темата и продължителността на проучванията вече илюстрират различен подход. Законодателната процедура е дълга и в нея държавите членки участват на всички нива и чрез различни институции, а свободата на изразяване позволява целият процес да бъде публично отразен и обсъждан.

Ще отмени ли цифровото евро плащанията в брой

Какво са цифровите пари на централните банки (Central Bank Digital Currency, CBDC)

     Това е цифрова форма на националната парична единица, издавана и гарантирана от националната централна банка. За разлика от криптовалутите, цифровите версии на националните валути са официално платежно средство. Само на три места по света в момента има пълноценно предлагане на цифрови валути – Бахамите, Ямайка и Нигерия. В някои държави работата по въвеждането е много напреднала или в пилотен стадий – най-напред е Китай, но също Бразилия, Русия, Индия, Южна Африка, Япония и др. В десетки други държави възможностите за въвеждане на национални цифрови пари са на някакъв етап на проучване, в това число и държави в ЕС. Сред мотивите на държавите за въвеждането на цифровите версии на националните валути на първо място се изтъква приобщаването към финансовата система на огромен брой хора, които в момента са напълно изключени – например, не притежават банкова сметка. По данни на Световната банка това са 1,7 милиарда души в света. В същото време, в развитите държави има тенденция към намаляване на плащанията в брой. Конкуренцията на криптовалутите също е фактор.

     Друг канал, по който конспирациите за „цифровото робство“ достигат до българската публика, е през руски медии и профили в социалните мрежи, редовно препечатвани в българския сайт „Поглед.инфо“. Видео, озвучено на руски език, но представено като репортаж на британската обществена медия Би Би Си, се разпространява в български фейсбук профили. Всъщност, видеото е доста посредствена имитация, която използва характерното начало на новините на Би Би Си и снимка на студиото, на чийто фон „водещата” обявява, че правителството на Великобритания скоро ще направи фундаментални промени в начина, по който работят парите и в крайна сметка, изобщо ще ги премахне. Самата Русия е доста напреднала в подготовката за въвеждане на цифрова рубла. Необходимото законодателство е прието миналото лято, а вече има и одобрен логотип на цифровата рубла. На сайта на руската централна банка подробно е описан проектът за цифрова рубла и са оборени най-популярните заблуди – че ще се премахнат парите в брой, че ще настъпи тотално проследяване и контрол над гражданите, че ще бъдат наложени ограничения за какво могат да се използват цифровите рубли, че ще имат срок на годност. В същото време обаче руският пропаганден мегафон „Фонд за стратегическа култура“ бълва публикация след публикация, препечатвани и у нас, внушаващи страх и ужас от предстоящия тотален глобален контрол чрез цифровите пари.

Атака срещу еврото

     В България конспиративните теории срещу цифровото евро също имат и друга, по-голяма цел – да убедят хората, че изобщо не трябва да приемаме еврото като парична единица. Цифровото евро с всички произтичащи от него беди може да бъде избегнато само при условие, че останем извън еврозоната. Характерно за дезинформационните кампании е, че се опитват да достигнат до най-широка и разнообразна аудитория. Затова предлагат за всекиго по нещо – от микс от верни факти и спекулации до твърдения на ръба на здравия разум, че и отвъд. По този начин се внася шум в информационния поток и за обикновения човек става невъзможно да прецени докъде свършват основателните съмнения и започват пълните измислици. Ще забележите и характерни ключови думи, които вече са наложени в дезинформационните кампании по време на пандемията и по повод войната в Украйна, например „финансов концлагер” и „финансов фашизъм“.  Внушава се, че всичко е предрешено, вече написано и сме безсилни да променим бъдещето. Че нищо не зависи от нас, а ни се налага от външни сили („Брюксел“, „глобалистите“ и пр.).

     Нищо от това не отговаря на действителността.

     Дали в крайна сметка цифровото евро ще бъде въведено и в какъв вид, ще зависи от приемането на съответното законодателство от Европейския парламент и Съвета на ЕС – те ще решат дали, кога и как ще бъде въведено цифровото евро. И в двете институции държавите членки и гражданите са представени веднъж чрез своите евродепутати и втори път чрез своите министри. А както евродепутатите, така и партиите, формиращи националните правителства, се избират от гражданите.