Чуков: Сигурността на България е застрашена при голяма сделка между Русия и САЩ

12/11/2026, 21:33

Кадър Евронюз

Черно море и Ормузкият проток се превръщат в две опасни точки на световното противопоставяне, а България се оказва между тях. На фона на атаките с морски дронове край българските брегове, продължаващата война в Украйна и напрежението в Близкия изток се очертава възможност за големи дипломатически договорки между Вашингтон, Москва и Пекин.

Но ще донесат ли те мир, или ще се превърнат в опит за ново разделение на света на сфери на влияние?

"САЩ затънаха в Персийския залив, Русия - в Украйна, а Китай се опитва да балансира и да извлече дивиденти", коментира пред БЛИЦ международният анализатор проф. Владимир Чуков. Според него Русия изпитва реакциите и механизмите на НАТО в Черно море, докато перспективите за край на войната остават неясни.

Проф. Чуков коментира опасността пред България, възможните преговори между световните лидери, отговорността за войната в Украйна и мястото на Европейския съюз в новия многополюсен свят.

- Проф. Чуков, войната вече буквално чука на вратата ни. След атаките с морски дронове край българските брегове трябва ли да приемем, че Черно море се превръща във втори фронт? И колко реална е опасността България да бъде пряко въвлечена в конфликта между Русия и Украйна?

- Аз бях един от хората, които направиха паралел с това, което се случва в Черно море и това, което се случва в Ормузкия проток. Практиките са сходни, има много общи елементи. Дори последният открит дрон беше ирански.

Според мен трябва да търсим обща схема, която обединява двата фронта. На 18-19 ноември в Китай предстои среща на високо равнище в рамките на Азиатско-тихоокеанската инициатива, на която се очаква да се срещнат тримата големи – Тръмп, Путин и Си Дзинпин.

Всичко това поставя под рентген и двата конфликта! А ние, по една лоша случайност, се намираме точно между тях.

От една страна наистина България действително е пряко засегната от нападенията в Черно море. Видяхте колко дълго се дискутираше дали дроновете са руски или украински. Накрая се оказа, че са руски. Правителството трябваше да го признае.

Имаме ли капацитет за противопоставяне? Тук не искам да навлизам в детайлите на мерките, които правителството предприе под натиска на събитията съвместно с нашите европейски, натовски и черноморски партньори.

Трудно е да се прогнозира какво ще се получи, но аз лично очаквам опит за едновременно деблокиране на двата конфликта.

Защото ситуацията в Украйна и тази в Ормузкия проток до голяма степен зависят от дипломатическата активност, военния и икономическия натиск, както и от евентуална размяна на услуги между големите сили.

Щатите, които затънаха в Персийския залив. И Русия, която затъна в Украйна. А третият голям играч – Китай – се опитва да балансира и да извлече определени дивиденти.

Затова трябва да разглеждаме тези конфликти в много по-широк геополитически контекст.

- Вие определихте атаките край нос Калиакра като директна провокация към НАТО и направихте паралел с иранската тактика в Ормузкия проток. Каква всъщност е целта на Москва – да прекъсне украинския търговски коридор, да сплаши България и Румъния или да провери докъде може да стигне, без да предизвиква военен отговор от Алианса?

- Точно така! Едното не изключва другото.

Въпросният украински търговски коридор функционира от две години, докато руският минава покрай бреговете на Русия, Грузия, Турция и т.н. Единият е в западната част на Черно море, другият – в източната.

Проблемът е, че това е част от инструментариума за натиск върху Украйна, респективно и върху Европа и НАТО.

Трите държави, покрай които минават корабите, са членки на НАТО. Естествено, Русия тества как реагира Алиансът, какви са неговите механизми, как работи координацията и какво може да се очаква при реални бойни действия.

От време на време от руска страна напомнят една конкретна дата – 1997 г., с намека, че НАТО трябва да се върне към тогавашните си граници.

Тоест, ние, държавите от Източна Европа, да останем извън защитния чадър на НАТО. Тази идея периодично се прокарва и тества, но аз се надявам, че няма да се стигне до подобно развитие.

- Българските власти са предпазливи в оценките си за произхода на дроновете. Само че това разумна държавническа позиция ли е, или опасно колебание? И ако утре дрон порази български кораб или причини човешки жертви край нашето крайбрежие, какъв трябва да бъде отговорът на София и НАТО?

- Поне на този етап не се е стигнало до открито нападение срещу страна членка на НАТО.

Имаше обаче случаи с паднали дронове, включително в държави от Източна Европа и Прибалтика, както и в Полша. Същевременно от руска страна твърдят, че нямат намерение да воюват с НАТО. Дали това е истина, или не, няма как да знаем.

Що се отнася до първата част от въпроса ви, трябва да го зададете на властите – на военния министър и на хората, които определят външната политика на Република България. Те дълго време отричаха да разполагат с информация. Казваха, че не знаят, но фактите са безмилостни.

Според мен самите обстоятелства и доказателства на терен показаха, че става въпрос за Русия.

- Виждате ли реален шанс за мирно споразумение през 2027 г.? Възможно ли е Владимир Путин да приеме мир, който не изглежда като руска победа?

- Трудно ми е да вляза в начина на мислене на Владимир Путин, защото съм на мнение, че войната, която той започна, беше безсмислена. Това е война, за която той посочи аргументи и доводи, които не оправдаваха кървавата баня, на която сме свидетели.

Появиха се данни от различни институции и организации, според които става дума за малко под половин милион убити хора. А колко са скритите жертви, ранените и изчезналите, никой не знае.

- Мнозина анализатори обаче поделят вината за тази кървава баня между Путин и Зеленски…

- Със сигурност има основания да се обсъжда и политическата отговорност на различните участници, така е. Но нека дам пример с президентския дебат, който се проведе тук, в България.

Тогава един от политическите лидери много активно наложи в българското медийно пространство аргументи, свързани с така наречените Мински споразумения. Това в крайна сметка повлия и върху мнението на част от родните избиратели.

Според мен бяха лансирани абсолютно фалшиви тези. Едва ли не, че чрез споразумения Украйна се е готвела за война, че умишлено е печелила време и че Нормандската четворка е била създадена, за да провали всякакви усилия за мир.

Всичко това звучеше изключително нелогично.

Аз тук бих припомнил Будапещенския меморандум. Тогава президент на Русия беше Борис Елцин. През 1994 г. Русия, САЩ и Великобритания поеха ангажименти за зачитане на независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна.

Впоследствие Украйна се отказа от своите ядрени оръжия, останали на нейна територия след разпадането на Съветския съюз.

Представете си, ако Украйна имаше ядрено оръжие, дали изобщо щеше да се стигне до тази война.

Тоест преди Минските споразумения имаше Будапещенски меморандум, който гарантираше териториалната цялост на Украйна.

Друг е въпросът за механизмите и начина, по който се управляваше Украйна.

Русия искаше Украйна да остане управлявана от Янукович и хора като него. Янукович печелеше чрез изборите в Донецк и Луганск – там, където впоследствие се водеха най-тежките бойни действия.

Идеята беше Украйна да бъде превърната във федерална държава, в която дори един регион, противопоставящ се на определено решение, би могъл на практика да го блокира чрез вето.

Нещо, което нямаше как да стане!

Искаха страната да продължи да се управлява по модела на Янукович, но това беше невъзможно.

Темата е много сериозна, противоречията около нея – също.

- Доналд Тръмп обещаваше да сложи край на войната, но геополитическият възел остава изключително сложен. В този смисъл, кой днес държи ключа към мира – Вашингтон, Москва, Пекин или Украйна? И възможна ли е голяма сделка между САЩ и Русия, при която интересите на Европа и сигурността на държави като България да останат на втори план?

- За съжаление има такива предположения, че при евентуална среща в Китай може да се стигне и до подобен сценарий. Но какво точно е имал предвид Тръмп с това изказване, не става съвсем ясно. Защото в наши дни, след началото на XXI век, всяка държава има право сама да определя съдбата си.

Ялта е отживелица. Това е минало, което в никакъв случай не бива и не може да бъде повторено.

Затова и няма как да знам какво евентуално ще обсъждат в Китай тримата големи и дали няма да се опитат да си разпределят различните зони на влияние.

Съществуват всякакви хипотези и възможности. Но всички предложения за мир са обречени, ако се правят без участието на самия субект – държавата и обществото, чието бъдеще се решава.

- Вие познавате в дълбочина процесите в Близкия изток. Виждаме напрежение около Иран, нестабилност в ключови морски маршрути и продължаваща война в Европа. Има ли обща стратегия зад тези кризи, или светът постепенно губи контрол над тях? И кой е най-опасният сценарий за следващата година?

- Моята теза е, че светът не може да се върне към модела на разделение от времето на Ялта. Защото тогава имаше три велики сили, които налагаха своя дневен ред на всички останали народи. Днес това вече е минало. Няма как да стане.

Дори могъщите Съединени щати не са в състояние да наложат своя ред – дори и в традиционна зона на влияние като Близкия изток. Те бяха основната доминираща сила там, а сега виждаме как Тръмп затъва в Ормузкия проток.

Виждаме и как неговият човек в Израел загуби изборите.

Светът се променя и действително става многополюсен.

А нашата задача е да докажем, че ние, европейците, също сме част от голямата игра. И не просто участваме в нея, а сме един от големите играчи на световната сцена.

Нито Ялта, нито какъвто и да е било неин съвременен вариант могат да бъдат реализирани без Европейския съюз.

Аз съм писал много по този въпрос – особено за картите и плановете отпреди края на Втората световна война. За начина, по който американците са си представяли разделението на света на зони на влияние, включително разделянето на Европа на Западна и Източна.

Днес подобно нещо няма как да се случи. Това е вече минало. Зад гърба си имаме твърде много история, твърде много общи постижения, интереси и ценности. Имаме обща ценностна система. И всеки, който се опита да игнорира това, мисля, че ще се провали.