На този ден през 1938 Хитлер присъединява Судетска област от Чехословакия с мотива, че там живеят етнически германци

Дата: 30/09, 20:10

Кадър Дискавъри

Историята е циклична и неизменно се повтаря от хилядолетия, защото човешките слабости и комплекси са еднакви на хората днес и на хората преди 5 хиляди години, променят се само технологиите за убиване, главните действащи лица и броят на жертвите.

Лъжите на политиците и заблудата на масите остават същите.

Промяната на граници е прелюдия към всяка голяма война.

На този ден през 1938 година се случва събитие, което предначертава бъдещата касапница, в която загиват около 80 милиона души.

Хитлер присъединява и окупира Судетска област в Чехословакия с мотива, че там живеят германци. Година по-късно на същия ден подписва директива за разделяне на Полша със съюзника си СССР.

През септември 1938 година големите западни европейски демокрация Франция и Великобритания се гънат и срамно правят териториални отстъпки пред диктатора, мислейки че така ще спасят континента от голяма война.

Малцина в Европа предполагат какво ги чака в този момент.

Мекушавостта им се оказва грешка. САЩ спазват политика на неутралитет и ненамеса в европейските войни, което продължава чак до нападението от Япония на Пърл Харбър 3 години по-късно.

Хитлер е на крилете на славата. Рейтингът му на подкрепа в Германия стига 90 %. Германците не осъзнават, че идолът им ще им донесе най-голямата катастрофа в историята им.

Само една гдина по-късно на същия ден 30 септември Хитлер вече подписва директива номер 5 за разделение на Полша заедно със съюзника си СССР.

В пламенна реч Хитлер лъже дни преди анексирането, че освен Судетите няма да посяга към останалата част от Чехословакия, която заграбва малко по-късно:

"Уверявам ви, че в момента, в който Чехословакия реши проблемите си, което означава, че чехите се споразумеят с другите си малцинства, и то мирно, а не чрез потисничество, тогава нямам повече интерес към чешката държава. И това е гарантирано! Не искаме чехите! Но по същия начин искам да заявя пред германския народ, че по отношение на проблема на судетските немци моето търпение вече е към края си!"

Увеличаването на агресивността на Хитлер кара чехословашката армия да изгради обширни чехословашки гранични укрепления, чийто строеж започва през 1936 г., за да защити проблемния регион на границата.

Веднага след Аншлуса на Австрия в Третия райх през март 1938 година Хитлер се обявява в защита на етническите германци, живеещи в Чехословакия, и предизвика „Судетската криза“.

През следващия месец судетските нацисти, водени от Конрад Хенлайн, агитират за създаването на автономия. На 24 април 1938 г. СГП обявява програма, която в своите осем точки изисква пълно равенство между судетските немци и чешкия народ. На 30 юни 1938 г. правителството приема тези искания.

През август британският министър-председател Невил Чембърлейн праща лорд Рънсиман в Чехословакия, за да се види дали той може да разреши спора между правителството на Чехословакия и немците в Судетите. Първия ден лорд Рънсиман се среща с президента Бенеш и министър-председателя Милан Ходжа, както и със судетските немци от партията на Хенлайн. В своя доклад след завръщането си във Великобритания лорд Рънсиман изразява тъга, че не може да се постигне споразумение между различните страни, но той се съгласява с лорд Халифакс, че важното е спечеленото време. Лорд Рънсиман докладва за положението на германците в Судетите, като същевременно дава подробности за четири плана за справяне с кризата – прехвърляне на Судетите на Райха; провеждане на плебисцит относно прехвърлянето на Судетите на Райха; свикване на конференция на Четирите сили по Судетския въпрос; създаване на федерална Чехословакия. В доклада си лорд Рънсиман казва, че големите центрове на опозицията са били в Егер и Асч, в северозападния ъгъл на Бохемия, където има около 800 000 германци и много малко други. Той казва, че прехвърлянето на тези области в Германия почти със сигурност ще бъде нещо добро. Според него, чехословашката армия със сигурност ще се противопостави на тази идея и добавя, че Бенеш е казал, че Чехословакия ще се бори вместо да приеме.

Британският министър-председател Невил Чембърлейн се среща с Адолф Хитлер на 15 септември и се съгласява на преотстъпване на Судетите. Три дни по-късно френският министър-председател Едуар Даладие прави същото. Чехословашки представител не е бил поканен на тези обсъждания.

Чембърлейн се среща с Хитлер в Годесберг на 22 септември, за да потвърди споразуменията. Хитлер обаче, с цел да използва кризата като претекст за война, сега изисква не само анексирането на Судетите, но и непосредствена военна окупация на териториите, като чехословашката армия няма да има време да адаптира своите отбранителни мерки по новите граници. Като решение италиански диктатор Бенито Мусолини предлага свикване на конференция на най-високо равнище в Мюнхен и на 29 септември, Хитлер, Даладие и Чембърлейн се срещат и приемат предложението на Мусолини (всъщност, изготвен от Херман Гьоринг) и подписват Мюнхенското споразумение, с което се предприема незабавната окупацията на Судетите. Чехословашкото правителство, макар че не е страна по преговорите, обещава да се придържа към споразумението (30 септември).

Между 1 и 10 октомври 1938 г. Судетите са присъединени към Германия. Чешката част на Чехословакия впоследствие бива нападната от Германия през март 1939 г. с цел да бъде включена и тя в състава ѝ. Останалата част се превръща в Протекторат Бохемия и Моравия. Частта Словакия обявява своята независимост от Чехословакия, превръщайки се в Словашка република-сателитна държава и съюзник на Нацистка Германия. Частта от външната граница е нападната и приложена от Полша.

Судетите първоначално са поставени под военна администрация, с генерал Вилхелм Кайтел като военен губернатор. На 21 октомври 1938 г., приложените територии биват разединени, като южните части биват включени в съседната Reichsgaue Oberdonau и Niederdonau. Северните и западните части са реорганизирани като Судетите на Reichsgau, с град на Reichenberg (дн. Либерец), създадена като нейна столица. Судетската област се състои от три политически области: в Егер (с Karlsbad, като капитал), Усти (Aussig) и Опава (Troppau).

Младежи от про-нацисткия паравоенен Sudetendeutsches Freikorps (Судетски немски доброволчески корпус) в град Хеб.

Малко след анексирането, евреите, които живеят в Судетите, биват широко преследвани. Както навсякъде в Германия, много синагоги са подпалени и многобройните водещи евреи са изпратени в концентрационни лагери. В по-късните години, нацистите са транспортирали до 300 000 чешки и словашки евреи в концентрационни лагери, където много от тях са избити или са умрели. Освен евреите и чехите на преследване са подложени и германските социалисти, комунисти и пацифисти. Някои от германските социалисти избягали от Судетите през Прага и Лондон в други страни.

Въпреки това, на 4 декември 1938 г. има избори в Судетската област, в която 97,32% от възрастното население гласува за нацистката партия (NSDAP). Около половин милион судетски германци се присъединяват към нацистката партия, което е 17,34% от общия германското население в Судетската област (средната на NSDAP членство участие в Нацистка Германия е само 7,85% през 1944 г.). Това означава, че Судетите е един от най-про-нацистки региони на Третия райх. Благодарение на познанията си на чешки език, много судетски немци са били заети в администрацията на етнически чешкия протекторат Бохемия и Моравия, както и в нацистки организации (Гестапо и др.). Най-забележителен е Карл Херман Франк: СС и генерал от полицията и държавният секретар в протектората.