НС прие на първо четене промяна в ГПК за т.нар. "дела-шамари"

10/09/2026, 13:39

Булфото

Депутатите приеха на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс. С тях се въвежда защита срещу стратегически съдебни дела, използвани за сплашване и финансово изтощаване на журналисти, общественици и граждански организации.

Анти-SLAPP законът мина първа бариера, след като депутатите приеха защита срещу дела за сплашване с приетите промени на първо четене на Гражданския процесуален кодекс, който въвежда специална защита срещу стратегически съдебни производства, използвани за сплашване и финансово изтощаване на журналисти, общественици и граждански организации, предаде БНР.

Законопроектът, внесен в Министерския съвет, цели да въведе в българското законодателство изискванията на европейската директива срещу делата за сплашване - съдебни производства, свързани с публично участие, чиято цел може да бъде не толкова спечелване на делото, колкото оказване на натиск върху ответника.

Предвижда се създаването на специална глава в Гражданския процесуален кодекс, която да регламентира производствата, свързани с публичното участие на ответника.

Една от ключовите промени е възможността за ранно отхвърляне на очевидно неоснователни искове. Предвиждат се и допълнителни мерки на защита при наличие на неравнопоставеност между страните, прекомерен размер на иска, множество от координирани производства, сплашване, тормоз и злоупотреба.

Предвиждат се и мерки срещу икономическия натиск. Обезпечаването на иска няма да се допуска без убедителни писмени доказателства, като ответникът ще може да поиска обезпечение за разумно очакваните съдебни разноски.

Законопроектът предвижда още влезлите в сила решения по такива производства да бъдат публикувани на Интернет страницата на съответния съд, а данните за ищеца да се съхраняват в единен портал за електронно правосъдие за срок от 10 години.

Предвидена е и безплатна адвокатска помощ на ответника.

Законопроектът получи шорика подкрепа от опозицията и от управляващите, но по него се въздържаха от "Възраждане".

Петър Петров поясни, че текстовете преследват легитимна цел, но излизат извън предметния обхват на европейската директива, като създават неравнопоставеност между страните в гражданския процес:

"А и чрез така въвежданото служебно начало, което излиза извън предмета на директивата, по този начин се поставя въпросът дали ако събира служебно доказателства, съдът няма да действа като адвокат на една от страните".

Групата на ГЕРБ подкрепи на първо четене проекта.

Депутатъ Стефан Арсов призова гражданските организаци и активистите да бъдат по-критични към властта, когато има основание за това:

"Ще гласуваме "за" не за да дадем привилегии на някого, а за да гарантираме, че съдебният процес ще остане инструмент за защита на правата, а не инструмент за сплашване".

Любен Иванов от "Демократична България" обясни, че подкрепата не е продиктувана единствено от задължението на България да транспонира европейска директива, а от необходимостта обществото да разполага с ефективна процедура срещу злоупотребата със съдебния процес:

"Тази изконна истина трябва да намери баланс - от една страна свободния човек да говори, да разследва, да критикува властта, но от друга страна наистина е важно да може да се защити правото на всеки човек и организация да потърси защита пред съда".

Министърът на правосъдието Николай Найденов защити законопроекта, като подчерта, че той търси баланс между свободата на словото и правата на всички страни:

"Действително законопроектът излиза извън границите на директивата и това е съзнателно. Той е намерил баланса между правата на страните в едно гражданско производство и защитата на свободата на словото".