Полша намали наполовина жертвите на пътя за 5 години, докато България гони рекорди по смърт в ЕС

04/07/2026, 11:35

Пиксабей

България остава сред страните в Европейския съюз, които оглавяват класацията с най-много загинали на пътя. На този бТВ сравни статистиката ни с тази на Полша – държава, която през последните години успява значително да намали смъртните случаи по пътищата.

На 24 юни петима души загиват при две тежки катастрофи. Две от жертвите са деца. Ден по-късно лек автомобил помете мотопед край Мездра. Загиват ученици на 16 и 17 години.

На 29 юни при забранено изпреварване ТИР удря кола, в която пътува семейство с две деца, а лелята на шофьора загива на място.

Само за шест дни заради катастрофи от този свят завинаги си тръгват 8 души. Причините за произшествията са висока скорост или лоша инфраструктура. Само дни по-рано автомобил със скорост от 115 километра в час се вряза в автобус на градския транспорт в София, вследствие на което загиват четирима, двама от които на място.

По данни на МВР за първите 5 месеца от годината са настъпили 2331 тежки катастрофи, жертвите са 170, а ранените – 2879. Основната причина е несъобразената скорост и неспазването на правилата за движение.

По данни на Евростат средният брой смъртни случаи на милион население за ЕС е 43. България е на върха на класацията със 71 души на милион население. Полша за последните 5 години дава рекордни резултати, с които намалява броя на загиналите на пътя с почти 50%, като достига средния брой на загиналите в ЕС.

През 2025 г. средният брой смъртни случаи на милион население в ЕС е 43, при 45 през 2024 г. В България броят е 71 през 2025 г. и 74 през 2024 г. В Полша показателят е 45 през 2025 г. и 52 през 2024 г.

Как поляците се справят с този проблем? Като се превръщат в най-голямата строителна площадка на пътища в Европа.

„Пътищата ни не бяха достатъчно безопасни. Мисля, че е правилно да се каже, че те не бяха толкова безопасни, колкото трябваше да бъдат. Затова след присъединяването към ЕС през 2004 г. започнахме един от най-мащабните строителни процеси или програми за изграждане на национални пътища в Полша в нашата история. Така през последните повече от 20 години успяхме да построим над 5000 километра магистрали и автомагистрали“, казва Шимон Пеховяк, говорител на Главната дирекция за национални пътища и магистрали в Полша.

По думите му става дума само за магистрали и автомагистрали – най-модерните пътища с разделени платна за движение в двете посоки.

„Това ги прави безопасни, тъй като превозните средства, движещи се в противоположни посоки, не могат да се срещнат, а именно тези сблъсъци са най-смъртоносните – когато се удариш в кола, която се движи в посока, обратна на твоята“, посочва Пеховяк.

„В момента дължината е около 1400 километра, 1500 километра, като строителството на пътищата продължава, защото нашата мрежа трябва да бъде около 8000 километра магистрали и скоростни пътища, а в момента имаме малко над 5500“, казва още той.

Според него първото и най-важното за безопасността е наличието на пътища с две платна и отделни платна за различните посоки, разделени от прегради по средата.

„Когато хората сменят посоката, те също не искат да се сблъскват с други автомобили. Те просто карат плавно и сменят посоката чрез разклоненията“, казва Шимон Пеховяк.

В Полша 99,9% от мантинелите все още са метални, а бетонни бариери се използват само в няколко изключения.

„Има дискусия по този въпрос – ако попитате някои експерти по пътна безопасност, някои от тях ще кажат, че бетонните бариери са по-добри, защото е много трудно да се премине през тях. А други експерти ще кажат, че стоманените бариери са по-добри, защото поглъщат част от енергията на удара на автомобила“, казва говорителят на Главната дирекция за национални пътища и магистрали в Полша.

„Затова преди много години решихме, че основното решение ще бъдат стоманените бариери. Разбира се, има различни видове такива бариери и ние използваме бетонните бариери само на няколко места – например под мостовете, високо в планините. Това са изключения, но стандартът са металните бариери“, допълва той.

Пеховяк посочва, че спадът на тежките пътни инциденти се вижда от година на година.

„Забелязахме, че смъртните случаи по пътищата ни стават все по-малко. А когато сега разгледаме статистиката в по-дългосрочен план, например за последните пет или шест години, можем да видим значителен спад в броя на смъртните случаи по пътищата. В момента ние всъщност сме лидер в Европейския съюз. Намалението на смъртните случаи по пътищата ни е над 40%“, казва той.

„Ние сме лидери, но все пак статистиката е много висока. Имаме около 45 смъртни случая на милион жители и това означава, че ни предстои много работа. Защото, например, в Швеция има само 20 смъртни случая на милион жители“, посочва Пеховяк.

Според него изграждането на инфраструктура не е единственият начин.

„Вторият начин е образованието и повишаването на осведомеността сред нашите шофьори, че не трябва да превишават разрешената скорост. Те трябва да разберат, че ограничението на скоростта не е задължително. Така че, ако можете да карате, например, със 120 километра в час и вали дъжд, шофьорът трябва да знае, че не е задължен да кара със 120, а това е максималната скорост“, казва той.

По отношение на обществените поръчки Пеховяк казва, че в Полша се прилагат прозрачни правила.

„Имаме правила по отношение на разходването на средства. Когато става въпрос за избора на фирма, която ще се заеме с изграждането на пътища, всичко е прозрачно, всичко се контролира от независими страни и мисля, че в Полша няма проблем с корупцията при разходването на средства за подобряване на пътната безопасност“, посочва той.

„Когато обявяваме обществена поръчка за подобряване на пътната безопасност или за изграждане на нов път, има изпълнител – фирмата, а ние като инвеститор, т.е. националната пътна администрация, сме готови да подпишем договор. Но преди да го направим, има трета страна, например държавна служба за обществени поръчки, която проверява дали всичко е наред, дали всичко е отразено в документите, така че да няма, например, случаи на корупция“, казва още Шимон Пеховяк.

От писмена позиция на АПИ става ясно, че за последните 20 години новоизградената републиканска пътна мрежа е 566 километра.

Попитани са и за цената на километър магистрала, но от АПИ обясняват, че формирането ѝ зависи от редица фактори.

„Няма еднозначен коректен отговор за цената на километър, тъй като тя зависи от габарита, релефа, по който преминава трасето – планински масив, равнина, водни обекти и т.н., необходими ли са съоръжения по него – мостове, тунели, подлези, надлези, насипи, подпорни стени, пътни връзки, шумозащити, еко мерки за опазване на биологичното разнообразие и т.н., периода, в който е изграждан, и редица други компоненти, които определят стойността на инфраструктурния обект“, посочват от АПИ.

В Полша средната цена за километър магистрала е 10 милиона евро. От АПИ средна цена за километър магистрала не предоставят.

За мантинелите от агенцията обясняват, че типът им зависи от риска в конкретния участък.

„Например при автомагистралите и съоръженията могат да се прилагат ограничителни системи с клас H2, а при мостове и участъци с много висок риск – системи с клас H4b, изпитани за задържане на по-тежки МПС, например ТИР. За пътища с по-ниска проектна скорост и по-нисък риск е възможно да се използват системи с по-ниско ниво на задържане“, посочват от АПИ.

Мантинелата, предназначена за магистрала, трябва да бъде висока над метър, горната част е предназначена за камиони, а долната – за автомобили. Основната ѝ цел е да не се скъса, а да ни върне обратно на пътя.

Въпреки това тежкотоварен камион успя да премине през мантинелата на АМ „Тракия“ и да катастрофира в движещия се в насрещното автомобил.

За последната една година подновената или новоизградената пътна мрежа на територията на страната е малко под 250 километра.

„Ежегодно се извършват анализи и се изпълняват редица мерки в участъци с повишена концентрация на пътнотранспортни произшествия, установени от МВР. Модернизацията на съществуващата пътна инфраструктура и изграждането на нови автомагистрални участъци и обходни пътища на населените места също са важна стъпка в процеса по осигуряването на по-високи нива на безопасност и намаляване на пътнотранспортния травматизъм“, посочват от АПИ.

Въпреки това пътуващите не винаги се чувстват сигурни.

„Първо, не са достатъчно добри самите пътища, и второто, което е – масово карат не както трябва и не спазват правилата. Сега пътят е дупка до дупка. Аз живея с децата си, те са навън и там пътищата са по-различни“, казва Веселин.

„Като искат винетки да се плащат, нормално е пътищата да са окей. Всеки ден стават тежки катастрофи. Аз гледам какво става, всеки ден има катастрофи. Мен ме е страх да карам в България. Аз съм бил в Германия 8 години, там си карам спокойно, но тук ме е страх да карам“, казва Асен.

След всяка тежка катастрофа остава въпросът дали ще продължим да броим жертвите, или ще започнем да броим спасените животи.