МОСВ предлага нов подход за планиране на развитието на вятърната и слънчевата енергия

12/09/2026, 00:30

Снимка: Пиксабей

В някои части на страната бързото развитие на енергийни проекти води до значителна концентрация на съоръжения в ограничени територии. В отделни землища соларните паркове вече заемат съществен дял от площта им. Опасенията на местните общности за въздействието върху здравето и качеството на живот, земеделските земи, природата и облика на населените места трябва да бъдат взети предвид. Особено внимание изисква навлизането на големи енергийни проекти в продуктивни земеделски територии, които имат значение за местния поминък и продоволствената сигурност на страната. Това заявяват от Министерството на околната среда и водите.

МОСВ подкрепя развитието на възобновяемата енергия, но счита, че то трябва да бъде по-добре планирано и да се осъществява при ясни правила за защита на човешкото здраве, земеделските и горските територии и природата като цяло.

Основният проблем според министерството е, че развитието на ВЕИ в значителна степен се определя от отделните инвестиционни инициативи, без предварително на национално ниво да са съпоставени пространствените потребности и ограничения, произтичащи от различните секторни политики. Инвестиционните предложения за ВЕИ преминават през няколко процедури, в които различните институции оценяват въпросите от своята компетентност.

Органите на местната власт и администрация имат правомощия по устройственото планиране и разрешаването на строителството, компетентните държавни органи – за промяната на предназначението на земеделските земи и горските територии, и за оценката на въздействието върху околната среда и защитените зони, а мрежовите оператори – за възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа. Така решенията се вземат в рамките на различни секторни процедури, без винаги на достатъчно ранен етап да бъдат съпоставени приоритетите при използването на територията – развитието на енергетиката, земеделието и горите, защитата на човешкото здраве и опазването на природата. Затова е необходим цялостен подход към пространственото планиране на развитието на ВЕИ и по-добро взаимодействие между институциите.

По инициатива на МОСВ със Заповед №Р-123 от 5 август 2026 г. на министър-председателя е създадена междуведомствена работна група, която обединява институциите с ключови правомощия в областта на околната среда, енергетиката, устройството на територията, земеделието, горите и общественото здраве.

Целта е решенията за развитието на ВЕИ да бъдат разглеждани комплексно, а не само през призмата на отделните секторни политики. Работната група има задача да предложи в кратки срокове превантивни мерки за регулиране на дейностите, свързани с изграждането на ВЕИ, като бъдат отчетени опазването на околната среда, човешкото здраве и продоволствената сигурност. Тя ще анализира действащата нормативна рамка и ще предложи конкретни решения, включително по отношение на:

минималните отстояния от населени места и други обекти, подлежащи на здравна защита;
правилата за изграждане на ВЕИ в екологично чувствителни територии и защитените зони от мрежата „Натура 2000“;
опазването на земеделските земи, включително ограничаването на загубата на ценни и продуктивни земеделски територии;
опазването на горските територии;
съвместяването на развитието на ВЕИ с другите приоритети при използването на територията.
Паралелно с това ще бъдат разработени критерии за национален пространствен инструмент за планиране на развитието на слънчевата и вятърната енергия. Целта е още на най-ранен етап да бъдат видими както териториите с добър енергиен потенциал и подходяща инфраструктура, така и местата, в които съществуват ограничения или риск от конфликт с човешкото здраве, продоволствената сигурност, земеделското производство, водите, природата, културно-историческото наследство и туризма.

Критериите ще отчитат:

екологичната и териториалната чувствителност;
близостта до населени места и други обекти на здравна защита;
качеството, предназначението и значението на земеделските земи за производството на храни, фуражи и паша на домашни животни;
функциите на горските територии;
слънчевия и ветровия ресурс;
възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа;
наличието на подходящи вече урбанизирани, нарушени или индустриални територии;
наличната транспортна инфраструктура;
визуалното въздействие върху обекти на културно-историческото наследство.
Местните общности трябва да имат реална възможност да участват още на етапа на планиране, а не едва когато конкретен проект вече е напреднал в административните процедури. Затова предложенията за новите правила и критериите за пространствено планиране ще бъдат широко обсъдени с органите на местното самоуправление, гражданите, научните среди, неправителствените организации и бизнеса.

България има ангажимент към преход към климатична неутралност до 2050 г., а слънчевата и вятърната енергия са важна част от този процес, заявяват още от МОСВ. Развитието на ВЕИ обаче не може да бъде за сметка на здравето на хората, земята, от която произвеждаме храна, и природата. Същевременно общите забрани и всеобхватните ограничения не могат да заменят необходимостта от ясни, предвидими и обосновани правила, които да отчитат спецификите на различните територии и да насочват развитието на ВЕИ към местата, където ползите са най-големи, а рисковете и конфликтите – най-малки.