Севда Шишманова: Политиците отдавна са загубили най-големия си съюзник в битката за хуманизма - хората

19/07/2026, 19:04

Кадър bTV

Политиците отдавна са загубили най-големия си съюзник в битката за хуманизма - хората. И това, което остава на творците, е да се опитат с последната останала им емпатия да разказват истории за ценността на живота. Това каза в предаването „120 минути“ журналистът Севда Шишманова.

На 18 юли 2012 година, в 17:23 часа, на паркинга на летище „Сарафово“ до Бургас избухва бомба. Взривът поразява автобус, който трябва да превози група израелски туристи до хотел „Хризантема“ в Слънчев бряг, и засяга друг автобус, паркиран до него.

Убити са шестима души – петимата израелски туристи и българският шофьор на автобуса Мустафа Кьосов – на 36 години, от село Юруково. Ранени са десетки хора, някои от тях тежко.

При взрива загива и мъжът, носил бомбата.

По-малко от два часа след атентата израелският премиер Бенямин Нетаняху обвинява Иран и предупреждава, че Израел ще отговори. Иран определя обвиненията като „смехотворни“, а представител на „Хизбула“ заявява, че организацията не воюва срещу туристи.

В хода на българското разследване е установено, че в подготовката и извършването на атентата са участвали най-малко трима души. Двама от тях са граждани на Австралия и Канада, живели в Ливан.
Българските власти обявяват, че разполагат с данни за тяхна връзка с военното крило на „Хизбула“.

„Имаме данни за финансиране и съпричастност към „Хизбула“. Това, което може да се направи като обосновано предположение, е, че двете лица са принадлежали към военното формирование на „Хизбула““, казва Цветан Цветанов.

През юли 2013 година Европейският съюз включва военното крило на „Хизбула“ в списъка на организациите, свързани с терористична дейност.

През 2020 година двамата обвинени съучастници – Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан – са осъдени задочно на доживотен затвор без право на замяна. Те все още се укриват, въпреки че са издирвани по цял свят чрез Червена бюлетина от Интерпол.

13 години след атентата, през 2025 година, започват снимките на игралния филм „Парчета живот“. Негов режисьор е Севда Шишманова, а сценарият е написан от нея и Милена Петрова.

Филмът разказва последните 24 часа от живота на жертвите и на атентатора – различни човешки съдби, които се срещат в точката на смъртта.

„Когато започнах да проучвам историята на загиналите, включително на атентатора, имаше безкрайни интервюта с близките им, със свидетели на атентата. Изключително много материал, който трябваше да проуча от нашето следствие, изключително силни кадри, които никой никога не е виждал и които са свързани с атентата и с това, което се е случвало“, разказа Шишманова.

„Тогава си казах, че е изключително важно да разкажа за този атентат през последните 24 часа от живота на загиналите и да мога да противопоставя на една идеология, за която човешкият живот няма цена - именно ценностите на живота“, посочи тя.

Тя сподели, че когато на 7 октомври 2023 година светът осъмна след клането на „Хамас“ в Израел и на последвалите събития с отговора на Израел в Газа, си е дала сметка, че светът влиза в една различна фаза и чувствителността към този филм ще е много по-различна. „И през цялото време бяхме свидетели и заложници на това“.

„В момента, в който започна ескалацията на взаимоотношенията, първо между Израел и „Хамас“, а още повече последвалата война между Иран, САЩ и Израел, ситуацията започна да влияе абсолютно директно върху реализацията на този проект“, обясни Шишманова.

Тя сподели, че не са могли да планират снимките на филма и затова са го разделили на две части. „Миналата година в първата му част снимах всичко, което трябваше да се снима в България и с българските актьори. Оставихме по съображения за невъзможност да гарантираме снимачния процес следващата част на филма за тази пролет. Защото тогава ескалира конфликтът между Израел и „Хамас“ в Газа“.

„Тогава цялата ситуация беше изключително трудна и тежка за хората, с които работехме в Израел. Те трябваше да подготвят не само логистично терена и да го гарантират, но и по някакъв начин да организират всичко, което е свързано с кастинга, който аз вече бях направила преди 2 години с актьорите“, обясни тя.

По думите ѝ актьорите не са се отказали. „Ние просто решихме да не рискуваме по някакъв начин и затова разделихме продукцията. Имаше много, много труден момент, в който голяма част от актьорите искаха да препрочетат сценария. Защото тогава, когато аз правих кастинга преди 2-3 години, ситуацията беше коренно различна и в разговорите, които водеха с мен, винаги прозираше един нескрит въпрос - дали в този филм няма по някакъв начин атентаторът или атентатът да получат своето оправдание. Те бяха придобили абсолютно различна чувствителност“.

„Това е тема, свързана с България, защото в този конфликт загина и българският шофьор с мюсюлмански произход. Всичко това се случва, защото политиците отдавна са загубили най-големия си съюзник в битката за хуманизма - хората. И това, което остава на творците, е да се опитат с последната останала им емпатия да разказват истории за това, което е общото в ценността на хората от едната и от другата страна. Това е ценността на живота. И на моите герои това им отговарях. Аз съм безкрайно благодарна на този процес, защото сама пред себе си защитих много от нещата, в които вярвах“, сподели журналистката.

Шишманова обясни, че ѝ е било най-трудно с близките на Мустафа. „Аз бях направила десетки интервюта с близките на израелските жертви. Нямах никакъв проблем. Но не можех, и не можех по никакъв начин да стигна до близките и познатите на българския шофьор“.

„В тези хора имаше една натрупана изключителна тъга и бяха изключително разочаровани от всичко, което се случи покрай този атентат. Защото моето изследване ми показа, че много журналисти веднага след атентата в Бургас са започнали да тормозят хората от региона - да ги притесняват, да им викат ислямисти, да демонстрират подозрителност и обвинения към тях“, каза тя.

Шишманова е успяла да събере пъзела около Мустафа и неговата история донякъде се превръща във водеща в целия сценарий. По думите ѝ във филма той се казва Мехмет. „Аз съм сменила имената на всички жертви, защото независимо че взимам част от техните истории, този филм е фикция“, посочи тя.