На днешната дата в историята

Дата: 15/09, 07:10

фото: pixabay.com

608 г. – Свети Бонифаций IV става папа.

668 г. – Римският император Констант II е убит в банята си от заговорници.

921 г. – Света Людмила Чешка е убита по заповед на снаха си в Тетин.

1514 г. – Томас Уолси е избран за архиепископ на Йорк.

1656 г. – На власт като велики везири и везири на Османската империя се установяват представители на фамилията Кьопрюлю.

1812 г. – Френската армия, командвана от Наполеон, достига Кремъл в Москва.

1821 г. – Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа съвместно обявяват независимост от Испания.

1847 г. – С превземането на Мексико сити завършва войната между САЩ и Мексико с присъединяване към САЩ на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона.

1903 г. – В Бразилия е основан футболният клуб Гремио Порто Алегре.

1916 г. – Първа световна война: В Битката при Сома за първи път са използвани танкове.

1918 г. – България в Първата световна война: В битката при Добро поле българските позиции на Солунския фронт са пробити.

1919 г. – Излиза първият брой на списанието на Гео Милев „Везни“.

1921 г. – За първа година в България първият учебен ден е на тази дата, по предложение на правителството на Александър Стамболийски.

1924 г. – В Бесарабия избухва въстание за отделяне на областта от Румъния и присъединяването ѝ към СССР.

1933 г. – На Сталин е докладвано, че в Ленинград е разкрито „общество на педерасти“, след което са арестувани над 150 хомосексуални граждани.

1935 г. – В Нацистка Германия започва да се използва ново национално знаме със свастика.

1935 г. – В Нацистка Германия влизат в сила Нюрнбергските закони, които лишават германските евреи от гражданство.

1935 г. – В Белград е осветен най-големият православен храм на Балканския полуостров – Свети Сава.

1939 г. – Втора световна война: Царство България обявява политика на неутралитет, след началото на войната на 1 септември.

1946 г. – България сменя формата си на държавно управление и е обявена за народна република след проведен референдум, на който над 3 милиона българи гласуват за републиката (в условията на съветска окупация).

1950 г. – Корейска война: Започва битката при Инчхън, която завършва на 28 септември с победа на съюзниците.

1959 г. – Осъществено е първото плаване на съветския ледоразбивач Ленин.

1964 г. – Чепеларе е обявен за град.

1968 г. – Изстрелян е съветският космически апарат Зонд 5, който за първи път извършва прелитане край Луната и завръщане в земната атмосфера.

1971 г. – Официално е учредена международната природозащитна организация Грийнпийс.

1973 г. – На трона на Швеция се възкачва 27-годишният крал Карл XVI Густав.

1982 г. – В Алберта (Канада) е открит най-големият за момента търговски център в света – 483 000 m².

1993 г. – В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗ-ове.

1993 г. – В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски долар.

2000 г. – XXVII летни олимпийски игри се откриват в Сидни, Австралия.

2000 г. – Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.

Родени на 15 септември

53 г. – Марк Улпий Траян, римски император († 117 г.)

1254 г. – Марко Поло, италиански изследовател († 1324 г.)

1613 г. – Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател († 1680 г.)

1789 г. – Джеймс Фенимор Купър, американски писател († 1851 г.)

1828 г. – Александър Бутлеров, руски химик († 1886 г.)

1830 г. – Порфирио Диас, президент на Мексико († 1915 г.)

1857 г. – Уилям Тафт, 27-и президент на САЩ († 1930 г.)

1863 г. – Атанас Назлъмов, български генерал († 1934 г.)

1863 г. – Иван Колев, български военен деец († 1917 г.)

1866 г. – Димитър Божиков, български революционер († 1954 г.)

1867 г. – Петър Безруч, чешки поет († 1958 г.)

1869 г. – Юрдан Стоянов, български военен деец († 1910 г.)

1876 г. – Бруно Валтер, австрийски диригент и композитор († 1962 г.)

1878 г. – Йон Драгумис, гръцки дипломат († 1920 г.)

1890 г. – Агата Кристи, английска писателка († 1976 г.)

1894 г. – Жан Реноар, френски режисьор († 1979 г.)

1901 г. – Доналд Бейли, британски инженер († 1985 г.)

1901 г. – Лизелоте Велскопф-Хенрих, германска писателка († 1979 г.)

1902 г. – Фриц Риман, германски психолог († 1979 г.)

1904 г. – Сергей Юткевич, руски режисьор († 1985 г.)

1909 г. – Ютака Катаяма, японски автомобилен дизайнер († 2015 г.)

1915 г. – Нели Доспевска, български литературен критик († 1988 г.)

1917 г. – Александър Николов, български джазов музикант († 1961 г.)

1919 г. – Николай Хайтов, български белетрист, драматург и публицист († 2002 г.)

1925 г. – Кирил Лавров, руски актьор († 2007 г.)

1926 г. – Кръсте Битовски, македонски историк († 2009 г.)

1927 г. – Стефан Продев, български публицист и писател († 2001 г.)

1929 г. – Мъри Гел-Ман, американски физик, Нобелов лауреат през 1969 г. († 2019 г.)

1931 г. – Димитър Бучков, български учен

1931 г. – Марко Недялков, български поет († 1993 г.)

1935 г. – Людмил Гетов, български историк и археолог

1937 г. – Робърт Лукас, американски икономист, Нобелов лауреат през 1995 г.

1940 г. – Норман Спинрад, американски писател

1941 г. – Виктор Зубков, министър-председател на Русия

1941 г. – Мирослав Хермашевски, полски космонавт

1941 г. – Стоян Маринов, български футболист

1941 г. – Флориан Алберт, унгарски футболист († 2011 г.)

1941 г. – Юрий Норщейн, руски режисьор на анимационни филми

1945 – Младен Койнаров, български народен певец от родопската фолклорна област († 2018 г.)

1945 г. – Ханс-Герт Пьотеринг, германски политик, председател на Европейския парламент

1946 г. – Огнян Бранков, български хирург

1946 г. – Оливър Стоун, американски кинорежисьор

1946 г. – Томи Лий Джоунс, американски актьор

1952 г. – Иван Притъргов, български футболист († 2017 г.)

1954 г. – Хрант Динк, турско-американски журналист († 2007 г.)

1955 г. – Атанас Атанасов, български актьор и режисьор

1955 г. – Петър Зехтински, български футболист

1956 г. – Георги Илиев – Майкъла, български футболист

1958 г. – Нели Рангелова, българска поп певица

1966 г. – Деян Савичевич, югославски футболист

1972 г. – Летисия Ортис, принцеса на Астуриас, съпруга на испанския престолонаследник

1973 г. – Джандоменико Басо, италиански автомобилен състезател

1974 г. – Китодар Тодоров, български актьор

1977 г. – Дашгин Гюлмамедов, грузински политик

1977 г. – Катерина Мурино, италианска актриса

1978 г. – Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист

1984 г. – Хенри, британски принц

1987 г. – Андреа Писани, италиански футболист

1988 г. – Челси Стаб, американска певица и актриса

1993 г. – Йордан Марков, български поп певец