Костадинов: България бе една от най-развитите държави в света преди 89-а година

09/09/2026, 10:04

Кадър Фб

Председателят на „Възраждане“ в декларация от трибуната на парламента, че България е била една от най-развитите държави в света преди 1989-а година. Повод за думите му е днешната дата 9 септември, за която допълни, че в продължение на десетилетия продължават да се наслагват „поредица от лъжи“, цитира Новини.бг.

„Да, факт е, че е имало несправедливо осъдени българи, но такова е било времето в цяла Западна Европа. Името „Народен съд“ пък дори не е измислено тук, а в Германия“, обясни Костадинов.

Депутатът припомни, че на няколко пъти от партията правят опит да се въведе Ден за национално помирение, в който да се почита паметта на всички загинали българи от режими в историята, а не само за жертвите на комунизма, но и за жертвите на фашизма.

„Държавите които имат свое бъдеще, са решили този въпрос с такъв Ден за национално помирение, като една Испания, например, която губи 1 млн. души население в Гражданската война“, посочи лидерът на „Възраждане“.

Костадинов коментира и наскоро миналия празник на Съединението, отбелязвайки, че ако тогавашните политици бяха като днешните, такъв акт като този от 6 септември 1885 г. никога нямаше да се случи.

„Почти няма седмица, в която да не приемаме поредните поправки на поредните закони, защото така е наредил Брюксел. Българският парламент се е изпразнил от съдържание. От „Прогресивна България“ са си сложили удобно наколенките и изпълняват това, което им заповядат от Европа и САЩ“, каза Костадинов

Проверка на фактите с AI

Извеждането на твърдението, че България преди 1989 г. е била сред най-развитите държави в света, изисква проверка на историческите и икономическите данни от периода на Народна република България (НРБ).

Преди 1989 г. икономиката на България е планова и централно управлявана, като тясно интегрирана в съветския блок (СИВ). Макар страната да постига сериозна индустриализация в сравнение с аграрния си характер отпреди Втората световна война, нейният БВП на глава от населението и технологичното ѝ ниво остават далеч зад тези на развитите пазарни икономики в Западна Европа, Северна Америка и други водещи световни центрове.

В края на 80-те години на XX век икономиката на НРБ изпитва тежка криза, изчерпване на ресурсите и сериозен външен дълг (довел до т.нар. фалити на държавата), което опровергава тезите за изключително висока глобална икономическа развитост.

Следователно твърдението, че България е била сред най-развитите държави в света преди 1989 г., не отговаря на обективните икономически и исторически показатели.

Сравнението между Народна република България (НРБ), Гърция и Турция през периода на студената война (особено през 70-те и 80-те години на XX век) разкрива съществени разлики в икономическите модели, жизнения стандарт и геополитическата ориентация.

Икономически модел и система лесно се разкрива, ако направим сравнение на НРБ със съседните Гърция и Турция, които не тръгват по пътя на България:

НРБ: Функционира при планова и централно управлявана икономика, строго интегрирана в Съветския съюз и икономическия блок СИВ. Промишлеността е силно форсирана в посока тежка промишленост и машиностроене, но страната страда от хронична липса на потребителски стоки, технологично изоставане от Запада и нарастващ външен дълг в края на периода, завършил с финансови затруднения.

Гърция и Турция: Развиват се като пазарни икономики, интегрирани в западния свят. Гърция става член на Европейската икономическа общност (днес ЕС) през 1981 г., докато Турция поддържа дългогодишен асоцииран договор и митнически връзки със Западна Европа, като и двете страни разчитат на частна инициатива, външни инвестиции и свободна търговия.

Жизнен стандарт и икономически показатели

БВП на глава от населението: По този основен показател Гърция и Турция изпреварват НРБ, макар Турция също да преминава през периоди на висока инфлация и икономически сътресения през 70-те и 80-те години. Гърция поддържа значително по-висок стандарт на живот, достъп до западни стоки, автомобили и услуги, които в България са лукс или изискват дългогодишно чакане (например за автомобил или жилище).

Потребителски пазар: В Гърция и Турция пазарът е отворен към глобални брандове и разнообразни стоки. В НРБ въпреки постигнатата висока степен на елементарна социална сигурност (безплатни здравеопазване и образование, гарантирана заетост), пазарът е ограничен до местно производство и внос предимно от социалистическите страни, което води до дефицити на редица стоки.

Инфраструктура и технологично развитие

Турция: Макар през този период все още да има мащабни селски райони в процес на индустриализация, страната изгражда огромна инфраструктура и поддържа мощна армия (втората по численост в НАТО), подпомагана от западни партньорства.

Гърция: Инвестира мащабно в туризъм, корабоплаване и модерна инфраструктура, като бързо догонва средноевропейските стандарти след възстановяването на демокрацията през 1974 г.

НРБ: Постига високи нива на електрификация, урбанизация и индустриализация на базата на съветски суровини, но технологично остава затворена зад Желязната завеса, лишена от достъп до съвременни западни компютърни и информационни технологии, с изключение на ограничен шпионаж или контрабанда на технологии (напр. програмата ИЗОТ).

В обобщение, макар пропагандата на НРБ да я представя като водеща индустриална сила, реалните икономически данни и нивата на потребителско благосъстояние показват, че Гърция и Турция изпреварват България по отношение на технологична гъвкавост, жизнен стандарт и интеграция в световната икономика.

Сравнението със Западните държави показва още по-драматично изоставане на България.