Историк: За 28 септември в "История.BG" темата щеше да бъде "Пактът Рибентроп-Молотов, Европа и България"

09/09/2026, 12:22

Кадър БНТ

На 28 септември темата в История.бг е трябвало да бъде съюза между Нацистка Германия и СССР - Пактът Рибентроп-Молотов, който е основна причина за избухването на Втората световна война.

Историкът Стефан Дечев коментира внезапното махане на водещия на История.бг Георги Ангелов от БНТ.

"Нека да добавя към долното, че за 28 септември, понеделник, се предвиждаше предаване "История.BG" (и с мое участие СЛЕД ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ ГОДИНИ), което да бъде на тема "Пактът Рибентроп-Молотов, Европа и България", в който да се проследи, кои са и кои НЕ са АНТИФАШИСТИТЕ и АНТИНАЦИСТИТЕ, между 23 август 1939 г. и 22 юни 1941 г."

БНТ сваля от ефир известния водещ Георги Ангелов.

"Прогресивно ми е. Вчера бях извикан от програмния директор на БНТ и бях уведомен, че съм свален от ефир. Няма да водя повече "История.БГ", както не мога да бъда и редактор на предаването. Ще споделя тук какви са аргументите, когато ги получа в писмен вид, иначе ще е просто спекулация. Същевременно най-сетне официално ми бе казано, че е свалено и другото предаване, което водих по БНТ2, "До Европа и напред". Признавам, това е наистина ефективен начин да бъда накаран да млъкна. Впрочем, въпреки всичките си усилия, дори Кошлуков не успя да го стори през изминалите години. За мен бе върховна отговорност да работя с всички вас в името на истината", написа в профила си във Фейсбук Георги Ангелов, предаде Сега.

Във Фейсбук веднага се появи меме как предаването се прекръства на "История.ru" с водещ, който прилича на вицепремиера Иво Христов.

В БНТ са започнали промени, които се оправдават пред екипа с нова програмна схема. Тя засяга основно предавания, от които можеше да се разбере нещо различно от налагания наратив да не се говори нищо против Русия. Неофициални източници съобщиха, че е свалено и всекидневното предаване за международна политика "Светът и ние" с водещи Евгения Атанасова и Йоана Левиева-Сойър, пише "Сега".

Договорът за ненападение между Нацистка Германия и Съветския съюз, подписан на 23 август 1939 г. в Москва от външните министри Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов, е събитие, което преначертава картата на Европа и пряко засяга съдбата на България в навечерието и по време на Втората световна война.

Същност и тайни протоколи

Официално пактът представлява споразумение за ненападение между двете тоталитарни сили, но истинското му значение се крие в Тайния допълнителен протокол. С него Източна Европа е разделена на сфери на влияние между Хитлер и Сталин. Съветският съюз получава зелена светлина за анексирането на Източна Полша, Прибалтийските републики (Латвия, Естония, Литва) и Бесарабия (част от която тогава е в състава на Румъния). Този пакт фактически развързва ръцете на Хитлер да нападнат Полша на 1 септември 1939 г., с което официално започва Втората световна война.

Отражение върху Европа

Западна Европа е шокирана от съюза между идеологическите врагове – националсоциализма и комунизма. В резултат Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не успяват да спасят Полша. В следващите две години германската машина прегазва Западна Европа, а СССР необезпокоявано разширява границите си на запад и се установява на дунавската делта, доближавайки се опасно до българските интереси.

Позицията и съдбата на България

За България Пактът Рибентроп-Молотов има дълбоки и противоречиви последици:

Надежди за национално обединение: Първоначално съветско-германският съюз вдъхва надежди в българските политически кръгове, че с помощта на великите сили могат да се решат националните въпроси и да се ситуират несправедливостите от Букурещкия договор (1913 г.) и Ньойския договор (1919 г.).
Възвръщане на Южна Добруджа: През септември 1940 г., с активната дипломатическа подкрепа на Германия и СССР (които натискат румънското правителство), България подписва Крайовската спогодба и си връща Южна Добруджа без нито един изстрел. Това е единственият положителен териториален резултат за страната в този период.
Съветският натиск и геополитическият капан: През ноември 1940 г. съветският външен министър Вячеслав Молотов лично посещава Берлин и предлага на Хитлер България да бъде включена в съветската сфера на влияние, като дори предлага съветски военни бази на българското черноморско крайбрежие и сключване на съветско-български пакт за взаимопомощь (подобно на прибалтийските републики). Цар Борис III и българското правителство протакат и отхвърлят тези искания, страхувайки се от съветизация.
Влизане в Тристранния пакт: Опитвайки се да избегне съдбата на Източна Европа и натиска от Москва, на 1 март 1941 г. България официално се присъединява към Тристранния пакт (Оста Рим-Берлин-Токио), допускайки германски войски на своя територия за нападението срещу Югославия и Гърция.

Пактът Рибентроп-Молотов превръща Източна Европа в арена на сблъсък между два империализма. Въпреки че България се опитва да балансира за постигане на националните си идеали, съюзът между Хитлер и Сталин в крайна сметка я вкарва във войната на страната на Оста, а рухването на този пакт през 1941 г. (с операция „Барбароса“) предопределя и последващото съветско нахлуване и смяна на политическата система през септември 1944 г