"Лукойл" получава най-много пари помощ от държавата, за да си плаща сметките за ток

20/12/2022, 11:43

Кадър Булфото

Помощта за плащане на ток трябва да е само за малките компании.

В момента гигантът "Лукойл" е получава най-много пари от държавата, за да си плаща тока.

Гигантската програма за субсидиране на бизнеса чрез покриване на сметките за ток на общо основание е истинският проблем в бюджета, а не толкова пенсиите и ръстът на минималната заплата. За това алармираха икономистите Георги Ангелов и Лъчезар Богданов по време на представянето на 19-я "алтернативен" бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ). Всяка година неправителствената организация представя своето виждане за публичните финанси, макар че тази година разсъжденията са "на сухо", без числа, защото няма внесен държавен бюджет, предаде Медиапул.

"Компенсациите за бизнеса (програма, която доскоро не съществуваше) тази година ще достигнат 15 млрд. лв. Това е разход от около 1 млрд. лв. на месец. Не пенсиите, това е слонът в магазина", заяви Георги Ангелов, който е автор на идеята за алтернативните бюджети.

По думите му практически в момента държавата плаща 80% от цената на тока на бизнеса и другите небитови потребители. "Лукойл" получава най-много пари по тази програма. На най-печелившата компания ѝ даваме социална помощ", каза Ангелов, който смята, че ситуацията е абсурдна.

Той е твърдо на мнение, че програмата за компенсациите трябва да се свие с милиарди и да поеме компенсациите само на малките фирми, а при големите пари трябва да се дават само след оценка на нуждите.

За проблема през последните месеци многократно сигнализираха също икономистите Лъчезар Богданов от ИПИ и Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.

Според Лъчезар Богданов солидните печалби на държавните енергийни дружества, които идват от износа на ток, могат да бъдат пренасочени към много други полезни за обществото разходи, вместо да отиват към бизнеси, които правят свръхпечалби.

Наскоро за проблема призна и Министерството на финансите, което отчете свръхпостъпления от корпоративен данък през ноември.

"Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби", съобщи МФ.

Икономистите от ИПИ разкритикуваха липсата на внесен Бюджет 2023, защото тази практика вади публичните финанси извън контрол. При внесена макрорамка с баланс между приходите и разходите депутатите са длъжни да предлагат източник на всеки нов разход, който предлагат между първо и второ четене, докато в момента такива ограничения няма. Неслучайно внесените 16 предложения към т. нар. удължителен закон за бюджета са почти изцяло само за нови разходи, които по сметки на ИПИ ще увеличат и без това високия дефицит с още 5% от БВП.

Икономистите поставиха въпроса дали не трябва да се внесат законодателни промени, които да регулират ситуации като сегашната, в които няма внесен бюджет и макрорамка.

Според бившия зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов обаче няма проблем с удължителния закон. Той каза, че ако беше на мястото на Министерството на финансите, нямаше да внесе дори подобен проект, а щеше да се ръководи по устройствения закон за бюджета.

Икономистите се обединиха около тезата за необходимостта от по-рестриктивна фискална политика в условията на висока инфлация и се застъпиха категорично за правилно таргетиране на бюджетните разходи.