На днешната дата в историята

Дата: 20/07, 07:11

фото: pixabay.com

Събития:

791 г. – Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат).

1031 г. – Анри I става крал на Франция.

1402 г. – В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I.

1810 г. – В Богота е обявена независимостта на Нова Гранада (бъдещата Велика Колумбия) от Испания.

1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен

1878 г. – С указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия.

1891 г. – На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия.

1903 г. – Избухва Илинденско-Преображенското въстание.

1917 г. – Първата световна война: Подписана е Декларацията от Корфу, според която сърби, хървати и словенци образуват общата държава Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград.

1921 г. – Публикуван е първият български Закон за авторското право.

1924 г. – В Париж е основана Международната организация по шахмат – ФИДЕ.

1926 г. – Методистката църква приема правото на жените да бъдат свещеници.

1928 г. – Правителството на Унгария издава декрет, съгласно който задължава циганите да приемат постоянно пребиваване и да спазват всички граждански закони.

1933 г. – В Лондон се състои 500-хилядна демонстрация срещу антисемитизма.

1941 г. – Съветският ръководител Сталин създава НКВД, като обединява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов шеф.

1944 г. – Втората световна война: Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг.

1949 г. – Шестото великото народно събрание избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет.

1949 г. – Израел и Сирия подписват споразумение за прекратяване на тяхната 19-месечна война.

1956 г. – Франция признава независимостта на Тунис.

1969 г. – Програма Аполо: Пилотираният космически кораб Аполо 11 успешно каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на чужд свят.

1974 г. – Турската армия окупира Северен Кипър, след военния преврат, организиран от гръцката военна хунта.

1975 г. – Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България.

1976 г. – Американският космически кораб Вайкинг-1 успешно каца на Марс след 11-месечно пътешествие.

2001 г. – НДСВ и ДПС подписват политическо споразумение за създаване на коалиция за съвместно управление.

Родени:

? г. – Хормисдас, римски папа († 523 г.)

356 пр.н.е. г. – Александър Македонски, владетел на Древна Македония († 323 пр.н.е. г.)

1304 г. – Франческо Петрарка, италиански поет и хуманист († 1374 г.)

1519 г. – Инокентий IX, римски папа († 1591 г.)

1774 г. – Огюст Мармон, френски маршал († 1852 г.)

1785 г. – Махмуд II, султан на Османската империя († 1839 г.)

1847 г. – Макс Либерман, немски художник († 1935 г.)

1850 г. – Георг Елиас Мюлер, германски психолог († 1934 г.)

1860 г. – Димитър Перниклийски, български военен деец († 1936 г.)

1864 г. – Ерик Аксел Карлфелт, шведски писател, Нобелова награда за литература през 1931 († 1931 г.)

1872 г. – Стенли Финч, първият директор на ФБР († 1951 г.)

1873 г. – Алберто Сантос-Дюмон, бразилски пионер в авиацията († 1932 г.)

1876 г. – Ото Блументал, германски математик († 1944 г.)

1878 г. – Александър Радославов, български революционер († 1951 г.)

1878 г. – Петър Манджуков, български революционер († 1966 г.)

1880 г. – Херман Кайзерлинг, германски философ и писател († )

1881 г. – Недялко Атанасов, български политик († 1960 г.)

1882 г. – Иван Ингилизов, български революционер († 1944 г.)

1883 г. – Александър Андреев, български революционер († 1928 г.)

1888 г. – Емил Зегадлович, полски писател († 1941 г.)

1895 г. – Ласло Мохоли-Над, унгарски художник и фотограф († 1946 г.)

1914 г. – Дядо Добри, български църковен дарител

1919 г. – Едмънд Хилъри, новозеландски планинар и изследовател († 2008 г.)

1920 г. – Дик Лукас, американски аниматор († 1997 г.)

1922 г. – Ангел Солаков, български политик († 1998 г.)

1925 г. – Жак Делор, бивш председател на европейската комисия

1926 г. – Александър Александров, български актьор

1927 г. – Матилда Караджиу Мариоцяну, румънски лингвист († 2009 г.)

1932 г. – Ото Шили, немски политик

1933 г. – Кормак Маккарти, американски романист

1938 г. – Натали Ууд, американска актриса († 1981 г.)

1939 г. – Георги Г. Георгиев, български актьор († 2008 г.)

1941 г. – Людмила Чурсина, руска актриса

1946 г. – Васил Банов, български актьор

1947 г. – Карлос Сантана, мексикански китарист

1947 г. – Герд Биниг, германски физик, Нобелов лауреат през 1986 г.

1949 г. – Маруся Любчева, български политик

1951 г. – Даниил, румънски патриарх

1959 г. – Джована Амати, италиански пилот от Формула 1

1961 г. – Илия Желев, български художник

1964 г. – Крис Корнел, американски музикант

1969 г. – Джош Холоуей, американски актьор

1973 г. – Петер Форсберг, шведски състезател по хокей на лед

1973 г. – Хаакон Магнус, норвежки престолонаследник

1975 г. – Саша Симонович, сръбски футболист

1980 г. – Жизел Бюндхен, бразилски фотомодел

1983 г. – Виктор Танев, български актьор