130 г. от рождението на Елисавета Багряна

29/04/2023, 10:42

снимка: Vassia Atanassova - Spiritia, Уикипедия

Елисавета Любомирова Белчева, както е истинското име на Елисавета Багряна, е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София.

През 1911 – 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 г. в списание "Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – "Вечерна песен“ и "Защо“. Йордан Йовков е първият, който открива нейния талант и я подтиква към писането.

През 1921 г. сътрудничи във "Вестник на жената“, в. "Лик“, в списанията "Съвременник“, "Златорог“ и други. В "Златорог“ през 1922 г. за първи път се появява и псевдонимът й Багряна, измислен от Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник, за да се отличава от Мара Белчева, която също сътрудничи на списанието.

През февруари 1924 г. Багряна получава награда за поезия на литературния комитет при Министерството на народното просвещение - за стихотворението "Кукувица“.Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга "Вечната и святата“ (1927).

Стихосбирките на Елисавета Багряна обикновено са съставени от цикли, обединяващи отделните творби. Стилът на Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност.

Елисавета Багряна е автор на пътеписи, фейлетони, критически статии и бележки, обзори, както и детски стихове.

Елисавета Багряна получава редица български и международни отличия. Удостоена е със златен медал от Международната асоциация за поезия в Рим (1969), с Наградата на Съюза на писателите за стихосбирката ѝ "Контрапункти“ (1972). През 1980 г. получава литературната награда "Иван Вазов“ за 1980 година и е обявена за почетен гражданин на Сопот. Удостоена е със званието "Герой на Народна република България“ през 1983 г. През 1943, 1944 и 1945 г. е предложена от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература. Творбите й са преведени на повече от 25 езика.

Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години.