ПОЧИТАМЕ УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

15/08/2013, 07:40

На 15 август Българската православна църква чества Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или просто Голяма Богородица - един от най-големите християнски празници еднакво за православни, католици и от други християнски деноминации.

Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. (На Малка Богородица се чества нейното раждане.) Според преданието на този ден апостолите пристигнали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Всъщност в каноничните текстове на Св. Писание не се съобщава нищо за времето и обстоятелствата на кончината и погребението на св. Богородица. Там почти липсват каквито и да е сведения за живота й след Христовото разпятие. Както казва Йерусалимският патриарх Ювеналий през V в.: „Въпреки че в Свещеното Писание няма повествование за обстоятелствата по кончината на Богородица, ние знаем за тях от най-древното и най-вярното предание”.

През ХІV в. църковният историк Никифор Калист събира и обобщава наличните различни сведения за Пресветата Дева. От Йоан 19:25-27 разбираме, че самият Христос поверява майка Си на Своя любим и най-близък ученик – св. ап. Йоан Богослов. Апостол Йоан я взима при себе си и се грижи за нея.

Съществуват различни предположения относно възрастта на св. Богородица в деня на нейното успение. Според някои тя живяла още около 15 години след Възнесението на своя Син - толкова, колкото живяла и до деня на Неговото Раждане. Според това предание успението на св. Богородица е станало в 48 г. от Р. Хр.

Най-популярната версия обаче гласи, че св. Богородица доживяла до 72 годишна възраст и е починала блажено в 57 г. от Р. Хр. За тази възраст и година говорят църковните историци Епифаний и Георги Кедрин. Тяхното твърдение се подкрепя и от думите на св. Андрей Критски и св. Симеон Метафраст, че Божията Майка доживяла до дълбока, „последна старост”, за такава се разбирала възраст над 70 г.

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица,

за разлика от Малката Богородица (8 септември), когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.

Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мария, Мариам, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Панайот.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!