Когато имаше Зима в България: Варненци са ходели по замръзналото Черно море

Дата: 04/01, 13:25

Пиксабей

Колкото и някои политици като Доналд Тръмп да отричат очевидното, климатът се променя пред очите ни и всички сериозни учени от цял свят го потвърждават.

Росен Петров пусна снимки, с които напомни какви зими е имало в България преди сто години.

В момента във Варна сняг изобщо не вали и последната кратка снежна покривка е била през 2017 година.

Преди десетилетия обаче переодично е замръзвало морето.

Гражданите са можели да ходят отгоре чак до Галата.

Това днес изглежда като небивалица, но има достатъчно кадри, а и разкази на възрастни хора, които го доказват.

Ето какво пише Петров:

"Зимата едно време? Последните години отвикнахме от това що е то зима и сякаш забравихме, че все още не живеем в субтропичния пояс. Студът, ледът и снегът имат дълга история по нашите земи. Древните летописци са описали множество големи замръзвания на Черно море (поради ниската му соленост). Много големи „ледени катаклизми” имало през 401 г. от н.е. и 762 г. от н.е., когато ледът сковал така морската шир, че по него пеш можело да се стигне от Месемврия чак до Кавказкото крайбрежие. И ако последното сведение можем да отдадем и на въображението на историографа, то най-новата ни история също помни драстични зими.

Например Варненският залив замръзва в различна степен през 1904, 1908, 1929, 1942, 1954 и 1963 г. Особено силно е замръзването през 1929 година, когато ледът покрива не само пристанището и залива, но и големи части от крайбрежието чак до нос Емине. През същата година морето замръзва не само на север, но и на юг. Снимките пазят спомен за ледовете, сковали морето край Поморие, Бургас, Несебър и Созопол.

Иначе зимата през 1954 г. официално се определя като най-тежка в новата ни история, но ужасни студове и големи снегове има и през други години. През 1947 г. в Трън са измерени рекордните -38,3 градуса по Целзий. Във всеки случай популярният израз „едно време каква зима имаше” е доста точен.

Лично помня доста добре зимата на 1985 г. На един мой първи братовчед се роди дете. Той живееше в „Люлин”, и аз и родителите ми поехме натам с автобус „111”. По едно време „Икарусът” просто спря на „Околовръстното” и се килна настрана, защото беше непроходимо от сняг. Ходихме 3-4 километра през някакви дълбоки снежни полета, докато стигнем до заветния блок.

За да бъда честен, аз не обичам много зимата и предпочитам лятото, но спомените за дълбоките снегове са останали завинаги в мен. Всяка зимна ваканция отивах с баба и дядо в с. Бракьовци, близо до Петрохан. Там по принцип пада много сняг. Даже „много” е меко казано. Когато един „Зил” минаваше да поразчисти централната уличка на селцето, къщите от двете страни буквално не се виждаха от снежни камари. Пътят се превръщаше в нещо като гигантски улей и невероятно зимна пързалка от Горната до Долната махала.

Защо въобще ви разказвам тези спомени? Първо, защото явно вече съм на доста години и ме гони носталгия по младостта. И второ, защото неспособността на държавата ни в 21-ви век да се справи с относително елементарни снегове е главозамайваща. Падне две педи сняг и страната замира (София замира и при една педя). Не ми се мисли какво ще става, ако се завърнат снежните и ледени стихии от миналото.

Самите ние доста се „изнежихме”, сякаш цял живот сме расли в сянката на палми. Съдбата ни е дарила да живеем на сравнително климатично „кротка” земя. Четири умерени и прекрасни сезона. Не мисля, че оценяваме този дар по достойнство. Дано Бог ни пази от природни катаклизми и дано си спомним на какви географски ширини живеем.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!