Максим Генчев: Оставам в 19-и век

05/06/2023, 14:18

Кадър ФБ

Много интересен пост пусна във Фейсбук създателят на нашумелия филм "Ботев" Максим Генчев.

"Оставам в 19-ти век, там няма абсурди.", написа той.

Под поста му заваляха коментари в този тон.

"И аз искам да остана в 19 век. Твърде разочароващо е сегашното българско общество, което ни заобгражда. През Възраждането хората са били хора, били са най-вече българи /искрени родолюбци/. Всички ценности на тогавашния свят са забранени, а това не води до нищо добро, ако съдим по състоянието на държавата ни в момента."

"Там са, Всички, Достойни!"

Генчев уточнява:

"През всички векове рабство, през 50 г е имало всенародни бунтове. Смелите са изклани до 9 коляно, днес живуркат и властват предателите и убийците им!!!"

"Наближават кървави времена.", написа преди няколко дни Генчев.

Генчев бе един от най-изявените критици на книгата "Времеубежище" на Георги Господинов.

Ето как Генчев нарече Георги Господинов:

"Нивото на Гошето Времеубежището е "Корабът "Радецки" акостира на езерото "Ариана". Убеден съм, че Анг (английската - бел. ред.) награда е присъдена на преводачката А. Родел. Тя е "родила" нещо наградообразно от това постно автоинтервю на Гошето от "Ариана"!"

A ето как реагира проф. Александър Кьосев на случката:

"Явор Дачков и Максим Генчев обвиняват „Времеубежище“ в повърхностност, Дачков обяснява, че „Нобел“ и „Букър“ не са това, което са били. Сула обаче е отишъл по-нататък и обвинява направо Антонио Гауди, че сътворил адска катедрала. Гледай ти какви хора-бездни имало в България… как разбиват митове и разкриват без боязън скрития сатанизъм на Запада! Страх да те хване от техните мрачни "православни" дълбини. Очаквам д-р Михайлов да намекне в характерен стил, че „Деветата“ не е това, което сме я мислили... а мечтата за „Едно ферари в цвят червен…“ е всъщност тайна маска на „Няколко фюрери в цвят кафяв“, родена от определени тактове на „Одата на радостта“…"

"Времеубежище" разказва за болезнената носталгия по младостта, която изпитва голяма част от населението в Европа. Така се изкривява, украсява и идеализира разказа за миналото, към което иска да се върне масата.

И в България, и в Европа се провеждат референдуми, в които печелят политически фракции, които продават емоциите от различни исторически глави на държавите.

В България официално печелят две на пръв поглед различни партии, които се коалират и най-просто казано – връщат миналото.

Тогава авторът напуска страната, защото не иска да се връща обратно в един строй, чийто генезис и порядки са описани както по лични спомени, така и по медийни публикации и исторически факти в различни части на книгата.

Разбира се, връщането на миналото в различни държави води и до връщане на старите вражди между тях и в крайна сметка до война.