Кадър Ютул
Бившият руски министър-председател Михаил Касянов, който живее в изгнание в Латвия, смята, че натискът върху Кремъл нараства както заради украинските удари по руска територия, така и заради икономическите проблеми. Според него тези фактори могат да принудят Владимир Путин да направи реални отстъпки в бъдещи преговори.
Някога един от най-влиятелните хора в Русия, днес Михаил Касянов живее в изгнание в Латвия, а името му фигурира в руския списък на „екстремистите и терористите“, за които Кремъл твърди, че се опитват да свалят държавната власт.
Касянов първо е министър на финансите на Русия, а след това заема поста министър-председател при президента Владимир Путин от май 2000 г. до февруари 2004 г. Това са първите години от управлението на Путин, когато той постепенно консолидира властта си и започва да оформя визията си за възродена Русия.
Проектът на Путин, изграждан в продължение на десетилетия, достига своята кулминация с пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. – война, която вече е в своята пета година. В интервю за Ей Би Си, дадено миналата седмица по време на конференция на мозъчния тръст Chatham House в Лондон, Касянов заявява, че военната кампания не е постигнала нито една от целите на руския президент и дори може да се превърне в екзистенциално предизвикателство за режима, предаде БТВ.
„През последните месеци общите настроения и отношението към Путин започнаха да се променят“, казва Касянов.
Сред факторите, които според него увеличават натиска върху Кремъл, са разширяващите се украински удари с дронове с голям обсег по руски съоръжения за добив, преработка и износ на петрол, както и атаките срещу Москва и Санкт Петербург. Допълнително влияние оказват обществените опасения за недостиг на горива, неблагоприятните макроикономически показатели и новите ограничения върху използването на интернет.
По думите на Касянов, Путин е изградил политическия си образ върху обещанията за стабилност и сигурност.
„От това вече няма нищо – нито стабилност, нито сигурност“, казва той.
Според него промяната вече се наблюдава не само сред управляващия елит, но и сред руската средна класа, която във всяка държава би могла да се превърне в двигател на политически промени.
Именно тази средна класа е една от ключовите опори на Кремъл. Концентрирана в най-големите руски градове, тя отдавна е наблюдавана от анализаторите за евентуални признаци на недоволство.
Според някои експерти фактът, че Путин продължава да избягва обща мобилизация въпреки големите загуби на фронта и недостига на жива сила, показва нежеланието на Кремъл да предизвика недоволството на градската средна класа.
„Путин е силно обезпокоен от това“, смята Касянов.
По думите му доскоро жителите на Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург са живеели сякаш „нищо не се случва“. „Но през пролетта, а и сега, Украйна промени подхода си. Тя има предимство при далекобойните ракети и дроновете“, казва той.
„Постепенно войната престана да бъде някакъв инцидент в далечен край на Русия. Тя достигна самата Русия – дори Москва. Това е много съществена промяна.“
„Той се нуждае от натиск“
Касянов смята, че западните държави трябва да използват нарастващия натиск върху Путин, за да го принудят да седне на масата за преговори с реални отстъпки, а не със същите максималистични искания, които Кремъл отправя към Украйна от години.
„Това може да стане до края на годината, ако последователният натиск продължи“, казва той.
Като особено чувствителен проблем той посочва нарастващия бюджетен дефицит на Русия, който според предварителни данни на финансовото министерство към миналия месец достига 2,5% от БВП.
По думите му международните санкции и украинските удари с дронове по жизненоважната руска петролна индустрия също могат да окажат сериозно влияние.
„До края на годината той ще се изправи пред голям проблем“, казва Касянов по адрес на Путин.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков тази седмица признава наличието на известни икономически затруднения, като заявява пред журналисти, че сегашният темп на икономически растеж е „недостатъчен“. Според него обаче проблемите не са критични, а са отражение на „доста тежкото състояние“ на световната икономика.
На дипломатическия фронт Касянов смята, че Москва до голяма степен не е успяла да използва предполагаемите дипломатически възможности в отношенията със САЩ.
„Путин искаше да разцепи трансатлантическото единство, разчитайки на това, което наричат „духа на Анкъридж“, казва Касянов по повод срещата между Владимир Путин и президента Доналд Тръмп в Анкъридж през август 2025 г.
Според него Вашингтон като цяло е имал „погрешно разбиране за целия проблем“.
„Всички тези години беше безполезно да се опитват да предложат морков на Путин. Те не разбират каква е същността на режима му.“
По думите му Кремъл е възприемал преговорите като демонстрация на слабост. Въпреки това както Москва, така и Киев признават, че настоящият конфликт може да приключи единствено чрез дипломатическо споразумение.
Доналд Тръмп многократно е заявявал, че е единственият западен лидер, способен да окаже натиск както върху Путин, така и върху украинския президент Володимир Зеленски, за да бъде постигнато мирно споразумение.
Тази седмица Тръмп заявява пред Fox News, че според него Путин е „готов за сделка“, вероятно „съвсем скоро“.
„Казвам му едно и също непрекъснато. Не искам да навлизам в подробности, но му казвам: 'Владимир, време е да спреш. Време е тази война да приключи.' За тангото са нужни двама. Но мисля, че е готов за сделка“, казва Тръмп.
По-рано този месец той заявява пред Ей Би Си относно евентуално споразумение: „Много по-близо сме, отколкото хората предполагат, а президентът Путин иска това да приключи.“
Въпреки руските дипломатически действия и критиките на Белия дом към Киев, западните финансови средства и оръжия продължават да достигат до Украйна.
Миналата седмица, по време на среща със Зеленски, Тръмп заявява, че Украйна ще получи възможност да произвежда ключови ракети-прехващачи за системите Patriot.
„Според мен това предизвиква шок в Москва“, коментира Касянов.
Русия след Путин
Путин освобождава Касянов и неговото правителство в началото на 2004 г., само седмици преди президентските избори същата година.
През следващите години Касянов се превръща в един от най-известните представители на руската опозиция, срещу него са повдигнати обвинения в измама, които той отрича, а през 2008 г. му е отказана регистрация като кандидат за президент.
След началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. той напуска Русия. Днес ръководи Партията на народната свобода от Рига – „временно“, както е отбелязано на визитната му картичка.
68-годишният Касянов казва, че няма конкретни политически амбиции за Русия след Путин. Според него най-добрият сценарий е продължителен процес на политическа нормализация, който постепенно да доведе до демократизация.
Той очаква многогодишен „сив период“, през който наследниците на Путин могат да допуснат „имитационни“ или „квази“ избори и завръщането на истинската политическа опозиция. Надеждата му е това постепенно да прерасне в реални демократични избори с обществена легитимност.
„Ако Путин остане на власт, това означава нов период, през който Русия ще продължи да представлява заплаха и ще продължат различни преговори и подготовки за реванш, както вече сме виждали в миналото“, казва той.
Засега Касянов очаква Путин едновременно да се стреми да разруши единството в Европа и в трансатлантическата общност, като паралелно продължава да търси преговори.
На вътрешнополитическия фронт, според него, Кремъл ще продължи да поддържа строг контрол върху официалния разказ, изтъквайки като успехи задържането на Крим, новите териториални придобивки в Южна и Източна Украйна и предполагаемото поражение на НАТО.
В дългосрочен план Касянов все още се надява Путин да напусне властта по един или друг начин. Той обаче не вярва, че това ще стане чрез вътрешен преврат.
„Не мисля, че ще има преврат, защото няма такива хора. Всички, които имаха силата и възможността да направят подобно нещо, вече ги няма“, казва той. Според него всички министри осъзнават, че са заложници на режима.
„Сега е истински човек от КГБ. По мое врем се представяше пред Елцин и мен като демократ. Затова моята група го подкрепи като човек, защитаващ демократичните промени. Всъщност се е преструвал. Сега е истинският Путин със своята погрешна визия. Единствената му цел е да запази личната си власт. Дори не мисли за историята“, добави той.
По думите му в Русия има хора, които са „готови за промени, но не са готови да се борят, защото веднага ще попаднат в затвора“.
„Когато ситуацията започне да се променя, някои от нас може да се върнат, за да участват в тези квази избори. Това няма да стане две години след Путин, може би три или четири години по-късно. Тогава могат да започнат истинските промени.“
„Надявам се страната ми да стане нормална европейска държава“, казва Касянов. „Ще видим.“
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Двама пилоти са отстранени от работа преди полет в Женева, били пияни
Дата: 21/07, 19:26
Росен Карадимов: За 6 месеца установихме и повдигнахме обвинение на 8 фирми за участие в 3 картела
Дата: 21/07, 19:141 Коментар
Конституционният съд отмени част от законовите промени за особения управител в "Лукойл"
Дата: 21/07, 18:59
Иран предупреди България да не допуска използването на територията ѝ за военни операции на САЩ
Дата: 21/07, 18:501 Коментар