Жители на Цариброд, Сърбия: Всички бягат към България, там на всеки ъгъл има работа, заплатите са по-високи

Дата: 05/02, 10:37

Кадър Уикипедия, Edal Anton Lefterov

Цариброд, малък град в Западните покрайнини, остана без нито една банка. В ерата на дигитализацията това само по себе си не би било новина. Но за преобладаващо възрастното население, за което дори боравенето с банкомат е предизвикателство, закриването на последната финансова институция е сериозен проблем. Местните жители не крият разочарованието си: оставането в града вече не си струва, предава БГНЕС.

След Първата световна война и подписването на Ньойския мирен договор Западните покрайнини стават част от Сърбия. Териториите на покрайнините са били населени с българи както тогава, така и днес, но продължаващият терор и репресии над местното население са довели до обезлюдяване на района.

Някога Цариброд е бил град с над 20 хиляди души, от които пет-шест хиляди са били заети. "А днес реално толкова сме общо в Цариброд. Имахме три банки, което показва, че някога тук е имало икономика“, коментира пред телевизия N1 предприемачът и председател на "Българската партия на сърбите“ Зоран Николов.

За възрастните жители боравенето с банкомат е трудно. "Аз си вземах парите от банката. С банкомат не умея“, споделя една жена. Друг жител добавя: "Аз тегля от банкомат.“ Когато се пита как се стига до затваряне на банка - заради липса на хора или пари - отговорът е кратък: "Нищо не ми е ясно.“

По-младите жители имат по-ясна представа за ситуацията. "Във всичко вървим надолу, само престъпността расте“, казва един от тях.

"Районът е много беден. Всички са в България - казват, че две-три хиляди души работят там“, допълва друг. "Взимаш гражданство и на всеки ъгъл има работа“, обобщава трети.

Сашко Андреев, който работи в България, обяснява: "Точно така. В България има“. Работният му ден е осем часа, но с чакането на границата и часовата разлика понякога престоят му на работа достига 13 часа.

"Заплатите там са по-добри. По-добри, отколкото тук“, категоричен е той.

На въпроса дали Сърбия не трябва да осигури работа на местните, отговорът е кратък и остър: "Не ме питай мен. Питай онези горе.“

Ръководството на общината не дава ясни отговори на въпросите за причините за закриването на банките и последиците за жителите. На финалния въпрос "Как допуснахме това?“ следва пауза, смях и уклончиво: "Не знам… да не пумпам.“