Над 1 милион трансплантации в Европа: съхранените стволови клетки се превръщат в реална възможност за лечение

---

 

Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки отдавна не е експериментална медицина, а утвърдена част от лечението на редица тежки заболявания. Автоложните трансплантации, при които се използват собствените клетки на пациента, представляват значителна част от трансплантационната дейност, а според данни на Европейското дружество за трансплантация на кръв и костен мозък (EBMT) в Европа ежегодно се извършват десетки хиляди такива процедури.

Европейската трансплантационна медицина вече премина и символичната граница от 1 милион трансплантации на хемопоетични клетки, извършени от 1990 г. насам.

Зад тези числа обаче стоят реални пациенти и семейства, за които наличието на подходящи стволови клетки може да се окаже важна част от терапевтичния път.

 

България все още изостава от Западна Европа

В България годишно се извършват приблизително 120–160 автоложни трансплантации, като обемът остава по-нисък в сравнение с редица западноевропейски държави.

В същото време все повече български родители избират още при раждането да съхранят кръв и тъкан от пъпната връв на своето дете.

По данни, предоставени от Future Health, повече от половината от българските семейства, избрали частно съхранение на стволови клетки, са поверили пробите си на Future Health Biobank, където те се съхраняват в европейските лаборатории на компанията.

Но за една тъканна банка има показател, който е далеч по-важен от броя на съхраняваните проби – колко от тях реално са били освободени за клинична употреба.

Future Health съобщава за над 3000 освободени проби от своите лаборатории към трансплантационни центрове и други лечебни структури.

А сред тях вече има и проба на българско семейство.

 

Българска проба поема към Италия

Историята започва на 1 ноември 2022 г.

Българско семейство очаква своето второ дете. По-голямото дете в семейството има заболяване на кръвта. При раждането родителите решават да съхранят във Future Health както кръв от пъпната връв, така и тъкан от пъпната връв на новороденото.

Пробите са успешно обработени и замразени.

Тогава никой не може да знае дали някога ще се наложи да бъдат използвани.

По-късно обаче Future Health получава искане съхранената проба да бъде освободена за медицинско приложение за по-голямото дете в семейството в Италия.

Започва процедурата по освобождаването ѝ.

След необходимата медицинска и документална подготовка пробата напуска хранилището на Future Health и е транспортирана при контролирани условия до болницата в Италия.

Трансплантацията е извършена успешно.

Така решение, взето от едно българско семейство в родилната зала през 2022 г., години по-късно достига до реално медицинско приложение.

Защо брат или сестра могат да бъдат толкова важни

При трансплантация със стволови клетки от друг човек ключово значение има тъканната съвместимост. Братята и сестрите имат по-голяма вероятност да бъдат напълно HLA-съвместими в сравнение с несвързани донори, макар съвместимостта никога да не е гарантирана.

Затова при семейства, в които вече има дете с определено заболяване, възможността за съхраняване на пъпна кръв при раждането на следващо дете може да бъде обсъдена със специалист по трансплантационна медицина.

Важно е и друго – съхраняването на стволови клетки не е гаранция за бъдещо лечение. Решението дали дадена проба може да бъде използвана се взема от лекуващия медицински екип според заболяването, съвместимостта, характеристиките на пробата и състоянието на пациента.

Един шанс, който съществува само при раждането

Кръвта от пъпната връв съдържа хемопоетични стволови клетки, които могат да бъдат събрани непосредствено след раждането, без самото вземане да причинява болка на майката или бебето.

Това обаче е възможност с изключително кратък времеви прозорец.

След като раждането приключи и пъпната връв и плацентата бъдат изхвърлени, тази конкретна възможност е загубена.

Именно затова решението трябва да бъде взето предварително.

От замразена проба до реална трансплантация

За родителите думата „съхранение“ често означава контейнер с клетки, който може никога да не бъде отворен.

Но истинският тест за една биобанка настъпва в момента, в който лекар поиска пробата.

Тогава тя трябва да бъде идентифицирана, проверена, подготвена и освободена, а транспортирането ѝ до лечебното заведение трябва да бъде организирано при необходимите условия за сигурност и проследимост.

Именно затова броят на действително освободените проби е важен показател за практическия опит на една биобанка.

При Future Health те вече са над 3000.

Една от тях тръгва от проба, съхранена от български родители.

И стига до трансплантационна болница в Италия.

За едно семейство това превръща решението, взето при раждането, от инвестиция в неизвестното в реална част от лечението на тяхното дете.

 

* публикация

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.