Карбовски в "Егоист": Всеки мъж е опитвал, аз два пъти опитах да насиля жена

04/08/2023, 21:41

Кадър ФБ

Мартин Карбовски е от смелите журналисти, които винаги имат различна нестандартна гледна точка и гордо я заявяват, без да им пука от реакцията на обществото.

Мартин Карбовски бе от първите, които направиха коментар по темата с Георги с макетния нож.

Другата му гледна точка за нарязването на момичето изненада само тези, които не следят творчеството му.

Той не заклейми постъпката му, а го обяви за нещо като българския Ван дер Любе (алюзия към душевно болния комунист, станал изкупителна жертва на процеса по запалването на Райхстага), посочва Лупа.

Преди време дизайнерката Миглена Каканашева Мегс изкара чатове с него, в които той й предлага ласки, за да я задържи като участничка в тв проектите му по БТВ.

После предаването му бе свалено от ефир, а Карбовски каза, че просто договорът му е изтекъл.

Поведението на бившия телевизионер стана доста по-обяснимо, като прочетем негов текст от несъществуващото сп. "Егоист", посочва изданието.

Текстът е качен и в сборните му разкази в https://chitanka.info/text/8340-egoist/17

Ето цялата история, писана от Карбовски и публикувана в далечната 1999 г.:

"Всеки мъж е опитвал да ре*пва – най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев.

Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите й като зъби красиви крака.

Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за с**с, защото била легнала с нощница. „Бахго, – ще кажат Четиримата Трудоваци, – дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак – пак немоа да му повервам…“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица – тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми, ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож.

За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой."