Снимка: Музей за нова история на Варна
Гостите на музеите вече не ходят по групи и искат преживявания, а не само поставени табла с надписи с информация, казаха за БТА директорът на Музея за нова история на Варна Траян Димитров и екскурзоводът в културната институция Стефка Мухтарова.
След пандемията хората започнаха да пътуват предимно самостоятелно, станаха популярни уикендтуровете, допълни Димитров. По думите му през последните години за българите може да се каже, че преоткриват собствената си страна.
Индивидуалните туристи стават все повече, те не чакат някой да им прави програма, да ги организира, да ги води, каза още Димитров. По думите му групите от по 50-100 души, които се „изсипват“ от автобусите, за да посетят някоя забележителност, вече също са в миналото. Днес туристите искат сами да си определят програмата, да съчетават плажа с културни изживявания, но които те са избрали, обясни Димитров. И подчерта, че от тази гледна точка задачата на музеите е да променят визията си, да станат по-атрактивни, да присъстват по-активно в интернет пространството. Проблемът, според Димитров, е че няма достатъчно реклама на културните институти. По думите му за това е отговорна не само държавата, но и отделните градове, които не популяризират това, което имат и с което могат да привличат повече гости.
Като пример той посочи факта, че Варна се гордее с най-старото обработено злато в света, а никъде няма билбордове, които да го показват. Няма активна реклама нито на летището, нито на автогарата, та когато туристите пристигнат и не знаят какво да очакват, да видят и да се събуди любопитството им, обясни Димитров. И подчерта, че всъщност музеите се борят за всеки посетител и затова имат нужда от подкрепа и на национално, и на местно ниво. Ние не сме нощни заведения, предлагаме духовна храна, а тя не е търсена стока, каза още Димитров.
Музеите няма как да станат модерни, докато държавата има нулево отношение към културата и се отпускат смешни бюджети, допълни експертът. По думите му екипът на институцията, чийто ръководител е, полага усилия и прави каквото може. „Кандидатстваме пред различни финансови инструменти, стараем се да присъстваме в социалните мрежи, правим видеотурове“, обясни Димитров. Той подчерта, че е необходимо самите музеи да представят не просто сухи документи, а да има визуализации, да пресъздават средата на миналото. Според него това би привлякло и младото поколение, защото то не иска да чете, а възприема визуално.
Като проблем Димитров посочи и това, че музеите нямат бюджет, за да обогатяват фондовете си. Има много хора, включително антиквари, които ни предлагат интересни и ценни неща, но няма как да ги купим, обясни експертът. По думите му хубавото е, че все още се намират и граждани, които мислят за бъдещето и даряват на музея, за да се съхрани паметта за поколенията.
За музея той коментира още, че сградата се нуждае от ремонт, особено покривът й, защото е пред падане. Екипът е направил проект, с който кандидатства за финансиране. Димитров акцентира, че е задължително да бъде запазена фасадата на сградата. По думите му със ситуацията е запозната и кметската администрация, но все още не е ясно дали в бюджета за тази година ще бъдат заделени някакви средства за опазването на музея.
Не само у нас, а в световен мащаб, тенденцията е културните туристи да искат преживявания, а не просто набор от информация, допълни екскурзоводът Стефка Мухтарова. По думите й преживяванията се свързват с младостта, а всеки иска да е млад, макар и само по дух. От гледна точка на възможностите за преживявания музеите имат бъдеще, стига да предлагат емоции на гостите си, а не просто картинки и един човек, който стои по средата и говори, бе позицията на екскурзоводката. Като проблем тя посочи, че в страната няма висше училище, което да подготвя специалисти по културен мениджмънт. Необходими са повече такива експерти, които да могат да представят историята, пречупена през културологичен поглед, аргументира се Мухтарова. Тя подчерта още, че преди всичко музейните служители трябва да разберат, че хората, които влизат в музея, не са посетители, а гости и не искат да бъдат обслужвани, а обгрижени.
Според нея, макар нашите музеи да не разполагат с атрактивни високи технологии, са привлекателни за туристите. От собствената си практика споделя, че е говорила с много западни гости, които са доволни, че имат пряк контакт с хората, работещи в музея, и могат да задават въпроси. Съвременните туристи търсят контекста, искат да разберат защо нещо се е случило, а не да слушат дати, години и цифри, обясни Мухтарова. И подчерта, че всеки екскурзовод трябва да разбира и от психология, за да съумее да ангажира гостите, да им даде емоция, а не просто да им говори на техния език.
Наблюденията на Мухтарова показват, че през последните три години броят на българите, които посещават музея, непрекъснато расте. Според нея това изисква да се преосмисли и политиката за почивните дни на културните институции. Музеите не работят на празници, а точно тогава хората излизат от домовете си и могат да дойдат, да доведат децата си, или учители да направят посещение с учениците си, обобщи Мухтарова.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Костадинов: Подкрепяме САЩ за Канада и Панама
Дата: 09/01, 09:192 Коментара
Атанаска Дишева от ВСС: Имаме данни, че съществува система за манипулация на резултати по дела
Дата: 09/01, 09:112 Коментара
Всеки печели през януари с играта „Рулетка“ в Lidl Plus
Дата: 09/01, 09:00
Икономистът от ИПИ: Реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро
Дата: 09/01, 08:592 Коментара
Министър Найден Тодоров съсипа Главчев в интервю по БТВ
Дата: 09/01, 08:591 Коментар